Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

— Благородният Мансур е голям любител на цветята, също като мен — обясни Яо, докато се изправяше. — Тези уханни храсти е донесъл собственоръчно от родината си.

Цяо Тай долови нежния аромат, който витаеше из градината, но арогантното посрещане, а и празният му стомах не го предразполагаха особено към съзерцаването на цветята. Той огледа смръщен къщата в дъното. Зад нея стърчеше минарето на джамията, ясно изрязано върху лунното небе, и Цяо Тай си помисли, че къщата на Мансур не е много далече от неговата странноприемница.

Най-сетне Мансур въведе двамата си гости в просторна постройка в дъното на градината. Фасадата й представляваше аркада от причудливо заострени сводове. Вътре Цяо Тай смаян установи, че мебелировката се състои единствено от масата за вечеря. Подът бе покрит с дебел син килим, в ъглите бяха нахвърляни копринени възглавници. От тавана висеше меден светилник с осем фитила. За негова голяма почуда цялата задна стена се закриваше от килим, прикрепен с медни халки за метален прът високо горе под тавана, вместо да бъде зашит към бамбукова летвичка, както си му беше редът.

Мансур и Яо седнаха с подвити крака на пода и след известно колебание Цяо Тай направи същото. Изглежда, Мансур бе забелязал неспокойния поглед на Цяо Тай, тъй като се обърна към него с грижливо отмерена интонация и любезен глас:

— Вярвам, че уважаемият гост няма да има нищо против да седне на пода вместо на стол.

— Като войник съм свикнал да понасям всякакви несгоди — хладно каза Цяо Тай.

— Ние намираме нашия начин на седене за доста удобен — ледено му отвърна домакинът.

Цяо Тай усещаше инстинктивна ненавист към този мъж, но не можеше да не признае, че е впечатляваща личност. Лицето му бе с изсечени черти, с тънък извит нос. Имаше дълги мустаци със завити нагоре краища според чуждоземската мода. Държеше раменете си подчертано изпънати, белият му халат плавно се диплеше върху гладките мускули. Очевидно беше човек, способен на изключителна издръжливост. За да прекъсне неловкото мълчание, Цяо Тай посочи ивицата странни орнаменти в горната част на стената и попита:

— Какво означават тези заврънкулки?

— Това е арабско писмо — припряно обясни Яо. — Свещен текст.

— С колко знака си служите? — попита Цяо Тай.

— С двайсет и осем — кратко отвърна Мансур.

— Велики небеса! — възкликна Цяо Тай. — И това е всичко? Ние имаме повече от двайсет хиляди.

Устните на Мансур се извиха в снизходителна усмивка. Той се обърна и плесна с ръце.

— Как, по дяволите, успяват да се разбират и да изразяват мислите си само с двайсет и осем знака? — обърна се шепнешком Цяо Тай към Яо.

— Нямат кой знае колко мисли за изразяване — с усмивка му прошепна Яо. — Ето, идва вечерята.

Влезе млад арабин, понесъл огромен кръгъл поднос от гравирана мед. На него имаше пържени пилета, кана и три малки чашки от цветен емайл. Младежът им наля някаква безцветна течност и след като се оттегли, Мансур вдигна чашата си:

— Добре дошли в моя дом! — тържествено ги поздрави той.

Цяо Тай отпи. Напитката беше силна и ухаеше на анасон. От пилетата се носеше апетитен аромат, но той се чудеше как ще се справи с тях, след като нямаше клечици за ядене. Изпиха по още няколко чашки, после Мансур и Яо разчупиха едно пиле с пръсти и Цяо Тай се присъедини към тях. Взе си едно бутче и трябваше да признае, че е превъзходно. След пилетата дойде блюдо от ориз, шафран, късчета агнешко, стафиди и бадеми. Цяо Тай хареса и това ястие. Хранеше се като другите — мачкаше ориза на топки и накрая изплакваше крайчетата на пръстите си в ароматизирана вода, поднесена в купички от прислужника. Когато привърши, се отпусна доволен на възглавницата и заяви:

— Чудесно наистина! Да пием по още едно — и след като пресушиха чашите, се обърна към Мансур: — Знаете ли, аз съм ви съсед. Отседнал съм в странноприемница „Петимата безсмъртни“. Всичките ли ваши съотечественици живеят в този квартал?

— Повечето. Ние обичаме да бъдем близо до светилищата си. Молитвите ни се изричат от върха на минарето и когато някой от нашите кораби навлиза в устието, палим сигнален огън и четем молитва за успешно пристигане — той отпи голяма глътка и продължи: — Преди петдесет години един близък човек на нашия пророк, Аллах да бди над него, пристигнал в този град и после починал в покрайнините, отвъд Североизточната врата. Много правоверни са се заселили там, близо до това свещено място, за да поддържат гроба му. Впоследствие нашите моряци започнали обикновено да се настаняват в шестте големи странноприемници около митницата.