Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

— Запознах се тук с един китайски капитан — вметна Цяо, — който говори вашия език. Името му е Ни.

Мансур го стрелна с припламнали очи и отговори с равен глас:

— Бащата на Ни е китаец, а майка му е персийка. Персите не са добри хора. Нашите храбри воини начело с великия халиф ги смляха на кайма преди петдесет години в битката при Неавен.

Яо предложи по още една чашка и попита:

— Вярно ли е, че на север от владенията на халифа живеят хора с бяла кожа, сини очи и жълта коса?

— Това не може да са истински хора — възкликна Цяо Тай. — Сигурно са призраци или демони.

— Такива хора наистина съществуват — сериозно отвърна Мансур. — Освен това се сражават доста добре. Дори могат да пишат, но откъм неправилната страна. От ляво на дясно.

— Точно така правят и призраците — със задоволство заключи Цяо Тай. — В отвъдния свят всичко се прави обратно, не като в света на хората.

Мансур изпразни чашата си.

— Някои от тях са с червена коса — допълни той. Цяо Тай го изгледа въпросително. Явно този мъж бе пийнал доста, за да говори такива безумия.

— Какво ще кажете за малко арабски танци, Мансур? — с широка усмивка попита Яо. — Полковник, гледали ли сте някога арабски танцьорки? — обърна се той към Цяо Тай.

— Никога. Така добре ли танцуват като нашите?

Мансур се надигна.

— В името на Аллах! — възкликна той. — Вашият въпрос издава пълното ви невежество — той плесна с ръце и изрече нещо на арабски към прислужника.

— Наблюдавайте завесата — прошепна Яо на Цяо Тай. — Ако имате късмет, предстои ни истинско празненство.

Завесата килим се разтвори и в процепа се появи жена. Беше средна на ръст, единствената й дреха бе една черна превръзка с ресни около ханша, увиснала съвсем ниско долу. Един изумруд, поставен в пъпа на нежно окръгления й корем, проблясваше с кристалночист блясък. Тънкият й кръст подчертаваше тежестта на закръглените й гърди и заоблеността на бедрата. Кожата й бе с красив златистокафяв оттенък, но лицето й, въпреки че бе много изразително, не отговаряше на китайските представи за женска красота. Очите й, подчертани с черна линия, бяха твърде големи, алените й устни — прекалено пълни, а блестящата й синьо-черна коса се виеше на странни къдрици. Тази необикновена, некитайска външност отблъскваше и в същото време необяснимо привличаше Цяо Тай. Жената стоеше изправена и наблюдаваше компанията с леко повдигнати вежди. Изведнъж големите й влажни очи напомниха на Цяо Тай за една кошута, която преди много години бе убил по погрешка на лов.

Тя пристъпи в стаята и златните гривни на глезените й иззвънтяха тихо. Голотата й ни най-малко не я притесняваше и тя се поклони пред Мансур, докосвайки за миг гръдта си с дясната ръка, после сведе глава към Яо и Цяо Тай. Коленичи с лице към Мансур, със събрани бедра и прибрани в скута изящни длани. Цяо Тай с удивление забеляза, че дланите и ноктите й са боядисани в червено.

Като видя светналите очи на Цяо Тай, Мансур изви устни в доволна усмивка.

— Това е Зумруд, смарагдовата танцьорка — спокойно каза той. — Сега тя ще ви покаже един танц от нашата страна.

И отново плесна с ръце. Двама араби в дълги бели халати се показаха иззад завесата и приклекнаха в най-отдалечения ъгъл. Единият заудря по голям дървен барабан, другият настрои някаква гусла, плъзгайки дълъг лък от извит ратан по струните.

Мансур не откъсваше големите си загадъчни очи от жената. Тя го стрелна с небрежен поглед, извърна се и се вторачи без свян в Яо и Цяо Тай. Мансур забеляза, че се канеше да заговори Яо, и изкряска нещо на музикантите.

Гуслата поде бавна и печална мелодия, Зумруд опъна ръце зад тила си и започна да извива тялото в ритъма на протяжния напев. Тялото й се накланяше все по-назад и по-назад, накрая главата й докосна пода. Щръкналите зърна на гърдите й сочеха право нагоре, вълнистата й коса се стелеше по заоблените й рамене. Тя притвори очи и дългите й мигли едва ли не покриха деликатните й страни.

Лъкът ускори темпото, глухите удари на барабана подчертаваха ритъма. Цяо Тай очакваше танцьорката да се вдигне и да започне най-сетне танца си, но тя остана неподвижна в същото положение. Внезапно с изумление забеляза, че изумрудът в средата на голия й корем се движи. Извитото на дъга тяло оставаше съвършено застинало, само коремът трептеше нагоре и надолу, наляво и надясно. Барабанът ускори още повече темпото, изумрудът описваше все по-широки и по-широки кръгове. Очите на Цяо Тай не можеха да се откъснат от зеления камък, който похотливо проблясваше в светлината на медната лампа. Кръвта му силно заблъска във вените, гърлото му се сви. Пот заструи по лицето му, но той не усещаше нищо.