Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

— Имате ли някакво основание да подозирате губернатора, господарю? — запита Цяо Тай.

— Никакво! Преди да напусна столицата, прегледах досието му в отдела за кадри. Смятан е за зорък и способен служител. Преди двайсет години е бил блестящ млад помощник в местното съдилище. После, след достойна и бляскава кариера като съдия в няколко окръга, е издигнат за префект. Две години по-късно е изпратен отново в Кантон, този път като губернатор на цялата Южна провинция. Семейният му живот е за пример, има три дъщери и един син. Единствената критична забележка, която открих, бе, че е доста амбициозен и че храни надежди да получи поста губернатор на столицата. И така, след като му наговорих онези измислици за доктор Су, наредих да свика най-добрите специалисти по външната ни търговия на кратко заседание половин час преди вечеря. Надявам се по този начин да събера ценни сведения за поведението и заниманията на арабите в града под прикритието, че искам да бъде запознат с външната търговия — той стана и добави: — Така че да вървим в съвещателната зала. Там ни очакват.

Те се упътиха към вратата и Тао Ган запита:

— Какво би могъл да открие един императорски цензор в жалките далавери на тия черни варвари, господарю?

— Човек никога не знае — предпазливо отвърна съдията Ди. — Както изглежда, арабските племена са се обединили под ръководството на някой си Халиф, чиито въоръжени орди са опустошили безплодните западни земи. Какво става в тези диви краища, в периферията на нашия цивилизован свят, не ни е работа, разбира се. Този Халиф не е станал толкова значима личност, че да се осмели да изпрати конвой с налози и дарове, за да помоли негово величество да го приеме за васал. Но съществува опасност един ден той да установи връзка с нашите най-големи врагове, татарите, на северозападната ни граница. Възможно е също така арабските кораби в пристанището да превозват оръжие за въстаниците в Анам. Просто споменавам две възможности, които ми идват наум. Но нека не се впускаме в безплодни разсъждения. Да вървим!

Домоуправителят тържествено поведе съдията и двамата му помощници през истински лабиринт от покрити пасажи. След като пресякоха централния двор, където чиновници, агенти и стражници се суетяха под светлината на разноцветните фенери, той ги упъти към величествената порта на разкошната заседателна зала, осветена от множество свещници с човешки бой.

Губернаторът, едър брадат мъж с широки заоблени плещи, посрещна съдията с дълбок поклон. Ръкавите на помпозната му роба от блестящ зелен брокат пометоха мраморния под. Златната емблема върху висящите краища на високата му шапка изтрака о камъка. Помощниците на съдията, полковник Цяо и главния секретар Тао, той почете с много по-небрежен поклон. После представи слабия възрастен мъж, коленичил до него, като Бао Гуан, префект на Кантон, отговарящ за административното управление на града. Префектът докосна пода с чело.

Съдията Ди направи знак на префекта да стане, погледна бегло загриженото и прорязано от дълбоки бръчки лице на възрастния мъж и последва губернатора, който го отведе в дъното на залата до висок стол, наподобяващ трон. После губернаторът почтително застана пред подиума, защото, макар да представляваше най-висшата власт в Южната провинция, санът му бе с няколко ранга по-нисш от този на съдията Ди, понастоящем председател на Столичния съд и вече от две години държавен съветник.

Съдията седна, Цяо Тай и Тао Ган застанаха от двете страни на подиума. Тао Ган изглеждаше доста внушителен с дългата си кафява роба и високата копринена шапка. Цяо Тай носеше заострен шлем и меч, които бе взел от оръжейната на двореца. Гъсто изплетена ризница покриваше широките му могъщи плещи и мускулестите ръце. Губернаторът се поклони и заговори тържествено:

— Съгласно нарежданията на негово превъзходителство призовах тук господата Лян Фу и Яо Тайкай. Господин Лян е един от най-богатите търговци в града, той…

— Да не би да е от онзи род Лян, който навремето беше почти разорен и затрит с убийството на девет души от семейството? — прекъсна го съдията. — Аз се занимавах със случая преди четиринайсет години, когато бях съдия в Пуян.

— Един от най-брилянтните ви успехи! — угоднически отбеляза губернаторът. — Тук в Кантон хората все още говорят с възхита и благодарност за вас. Не, този господин Лян принадлежи към съвсем друга фамилия. Той е син на покойния адмирал Лян.