Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

Цяо Тай разказа на удивения Тао Ган за двойното убийство в арабския квартал. Когато свърши, съдията Ди обясни:

— Аз разпознах тялото, което Цяо Тай донесе тук. Това е доктор Су. Вероятно е забелязал Цяо Тай, когато двамата сте се разхождали на кея, но не е посмял да го заговори, докато ти си бил с него, защото никога преди не те е виждал. Така че ви е проследил до кръчмата и след като сте се разделили, се е обадил на Цяо Тай. Самият доктор Су е бил следен от арабски убиец и от джуджето. Двамата сигурно са го видели как заговорва Цяо Тай, и са действали бързо. Тъй като арабският квартал е като заешко леговище, с криви улички и скрити преходи и пасажи, двамата с евентуалните си съучастници са могли да изтичат напред и да завардят двете или трите улички, през които Цяо Тай и доктор Су със сигурност са щели да минат. Арабският убиец е успял наполовина да си свърши работата, тъй като е убил доктор Су и е разчитал, че ще убие и Цяо Тай, но някакъв трети, непознат се е намесил и го е удушил. Така че сме изправени пред две добре организирани групи с еднакво жестоки методи, но с различни цели. Което доказва, че цензорът наистина е в беда.

— Няма ли някакво предположение, какво се крие зад всичко това? — попита Тао Ган.

— Никакво, освен неговия очевиден интерес към арабите в града. След като тази сутрин вие тръгнахте да си търсите странноприемница, губернаторът ме настани в покоите в източното крило и аз го помолих да ми предостави тайните досиета на провинциалната и градската администрация за последната година, та да се ориентирам поне в общи линии за положението. Посветих целия предобед на това. Открих само рутинни проблеми и нищо, свързано с арабите тук, както и нищо, което би могло да събуди интереса на цензора. Прочетох и доклада на специалните агенти, които са забелязали цензора и доктор Су. В него се казва, че и двамата били облечени като бедняци и изглеждали много притеснени и изнурени. Били бледи и изпити. Цензорът заговорил някакъв арабин и тъкмо когато агентът тръгнал към тях, за да потвърди самоличността им, тримата се изгубили в тълпата. Агентът незабавно отишъл при губернатора и му докладвал за случката — съдията допи чая си и продължи: — Преди да напуснем столицата, се запознах с делата, по които е работил цензорът, но не открих нищо, свързано с Кантон или с арабите в града. Що се отнася до личния му живот, не зная друго, освен че е твърде заможен човек, че все още не е женен и че освен доктор Су няма близки приятели — и като стрелна с поглед помощниците си, добави: — Губернаторът не бива нищо да знае за това! Докато пиехме чай с него преди малко, му казах, че доктор Су е съмнително лице от столицата, вероятно свързано с тукашни бандити. Губернаторът трябва да остане с впечатлението, че ние се интересуваме единствено от външната търговия.

— Но защо, господарю? — запита Цяо Тай. — Той представлява най-висшата местна власт и би могъл да ни окаже помощ в…

Съдията енергично поклати глава.

— Трябва да помните, че цензорът не се е представил на губернатора при второто си посещение в Кантон. Това би могло да означава, че задачата на цензора е толкова секретна, че не е сметнал за нужно да уведоми дори губернатора. Може, разбира се, и да означава, че цензорът се е съмнявал в губернатора и го е подозирал като замесен в тъмните афери, които се е опитвал да разнищи. И в двата случая трябва да се съобразим с изключителната секретност, към която се е придържал цензорът, поне докато не разберем какво точно става тук. Така че ще трябва да минем без помощта на местните власти. След като обядвах, все пак извиках началника на специалния отдел на военната полиция и той подбра четирима тайни агенти, които ще ни помагат в рутинните процедури по издирването. Както знаете, специалният отдел е абсолютно независим. Местните военни власти нямат контрол над него, началникът му докладва направо в столицата — съдията въздъхна и продължи: — Така че ни предстои изключително трудна задача. От една страна, трябва да се правим, че работим в тясно сътрудничество с губернатора по някакви измислени проблеми, а, от друга, да провеждаме разследване при пълна и абсолютна тайна.

— И то с неприятел, когото не познаваме, но който следи всяка наша стъпка! — обади се Тао Ган.

— Не наша, а на цензора и доктор Су — поправи го съдията Ди. — Той или те не биха могли да знаят целта на нашето идване тук, понеже това е държавна тайна, известна единствено на Великия съвет. Държали са под око доктор Су и вероятно цензора, защото не са искали те да се свързват със странични хора. И понеже не се спират пред убийство, цензорът може би е в сериозна опасност.