Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

Той кимна към кокалестия мъж, облегна се назад в креслото и започна да си вее с ветрилото. Тао Ган се намести на стола и започна спокойно:

— След като двамата с Цяо Тай изпратихме негово превъзходителство тук до двореца, взехме носилка и отидохме до южната част на града, за да се настаним някъде по-близо до арабския квартал съгласно вашите нареждания. Брат Цяо избра една странноприемница до джамията, аз — друга, отвъд Южната врата, на самия кей. Срещнахме се по-късно в малка гостилница, за да обядваме, и цял следобед се разхождахме по брега на реката. Видяхме доста араби да се въртят там. Чух, че около хиляда са се заселили в града и че още хиляда има по корабите в пристанището. Държат се заедно и не се смесват с китайците. Няколко арабски моряци много се наежиха, когато един митничар удари някакъв от техните, но бързо се успокоиха, щом дойдоха войниците, и дори един началник ги наруга за дързостта — той замълча, подръпна мустаците си и продължи: — Кантон е най-богатият град в целия Юг, господарю, известен с веселия си нощен живот, по-специално с корабите на цветята по Бисерната река. Животът тук тече с трескав ритъм, търговци, които днес са богати, утре може да тръгнат с просяшка тояга, а на игралните маси всяка нощ се губят и печелят цели състояния. Без излишни обяснения, очевидно това е рай за всякакви мошеници, бандити и изнудвачи, големи и малки. А не трябва да забравяме и значителния брой финансови далавери и всякакви измамничества, които стават тук. Но кантонци са преди всичко делови люде и не обръщат много внимание на политиката. От време на време роптаят, разбира се, срещу централното правителство, но то е само когато търговията им по някакъв начин се окаже засегната от сегашните чиновници. Не долових обаче признаци на по-сериозно негодувание, а и не мога да си представя, че една шепа араби са в състояние да предизвикат сериозни неприятности тук — съдията Ди мълчеше и Тао Ган продължи: — Преди да напуснем пристанището, се запознахме в една кръчма с някой си Ни, морски капитан и много приятен човек, който говори арабски и персийски и е търгувал в Персийския залив. Тъй като може да се окаже полезна връзка и е достатъчно осведомен, Цяо Тай прие поканата му да го посети утре сутринта — Тао Ган погледна неуверено съдията и попита: — Защо толкова ви интересуват тези чернокожи варвари, господарю?

— Защото, Тао Ган, те са единствената ни възможност да намерим отговор на въпроса, къде е изчезнал един много важен държавен служител от столицата — съдията изчака, докато двама прислужници поставиха на бюрото поднос, отрупан с изящен старинен порцелан, под зоркия поглед на домоуправителя, който напълни чашите с чай. Съдията Ди се обърна към него: — Сега можете да си вървите. Изчакайте отвън — и продължи, като гледаше помощниците си със сурово изражение: — Откак негово величество се разболя, в двореца започнаха да се събират враждуващи групировки. Едни от тях поддържат престолонаследника, законния приемник на трона, други — императрицата, която иска да замени принца с човек от своето семейство. Трети са се обединили в могъща коалиция, която е за регентство след величайшото оттегляне. Човекът, който съумяваше да уравновесява тази ситуация и да поддържа спокойствието, е императорският цензор Лю. Едва ли сте го виждали, но сигурно поне сте чували за него. Млад, но изключително способен мъж, посветил се на интересите на нашата велика империя. Аз поддържам пряка и тясна връзка с него, понеже го уважавам като личност и ценя способностите му. Ако бе възникнала криза, щях да го подкрепя с всички сили.

Съдията Ди отпи от чая си, потъна за миг в мисли и отново продължи:

— Преди шест седмици цензорът Лю дойде тук в Кантон, придружен от своя верен съветник доктор Су и няколко военни специалисти. Великият съвет го бе натоварил да провери подготовката за морската ни експедиция до Анам. Той се върна в столицата и представи положителен доклад, в който се изказваше похвала на Уън Циен, чийто гост съм аз сега, за работата му като губернатор на Южната област. Миналата седмица цензорът внезапно се завърнал в Кантон, този път придружен само от доктор Су. Той нямаше заповед за това второ пътуване и никой не знае какво го е накарало да тръгне на път. Не е уведомил губернатора за пристигането си и не се е представил тук в двореца. Ясно е, че е искал да действа инкогнито. Но един от специалните агенти на губернатора случайно зърнал цензора и доктор Су близо до арабския квартал, пеша и облечени като бедняци. След като губернаторът съобщил надлежно за това, столичният Велик съвет го инструктирал да открие цензора и да му предаде нареждане незабавно да се върне в столицата, тъй като присъствието му в двореца е наложително. Губернаторът мобилизирал всички свои следователи, специални агенти и така нататък. Претърсили основно града, но без успех. Никаква следа не открили от цензора и доктор Су — съдията въздъхна, поклати глава и продължи: — Това е строга държавна тайна, тъй като продължителното отсъствие на цензора от столицата би могло да доведе до сериозни политически последствия. Съветът започна да подозира, че тук става нещо сериозно, и затова заповяда на губернатора да спре издирването. В същото време Съветът ми нареди да дойда в Кантон и да започна тайно разследване, под претекст, че събирам сведения за външната търговия във връзка с допитване от Министерството на финансите. Всъщност нашата работа се състои в това да издирим цензора и да научим от него защо е дошъл в Кантон и какво го задържа тук. Няма смисъл вече да търсим доктор Су. Тялото му лежи в съседната зала. Разкажи му какво се случи, Цяо Тай.