Роберт Хюлик - Убийство в Кантон

Тя скочи на крака и извика гневно:

— Какво сте направили с тях! И като че ли това ви харесва. Вие сте долен, жесток човек!

— А вие сте една много глупава млада жена! — отвърна й Тао Ган. Стана и се отправи към вратата. На прага мрачно добави: — Благодаря за чая.

Тя хвана свещта и излезе на площадката, като я държеше високо, за да освети стълбището.

— Внимавайте — тихо каза тя, — стълбите са много стръмни.

Тао Ган промърмори нещо и заслиза надолу. Когато се озова на улицата, се обърна и огледа внимателно къщата. Просто по навик, каза си той — разбира се, нямаше никакво намерение да се връща тук. Не му трябваха никакви жени, а още по-малко тази глупава фуста с нейните щурци. Той пое по улицата. Беше ядосан.

Углавната улица, която пресичаше града от север на юг, бе бляскаво осветена от ярките фенери на магазините, гостилниците и пивниците. Тао Ган се смеси с пъстрата тълпа, като поразвеселен надаваше ухо за яростните разправии и пиянските препирни. Настроението му бързо се подобри. Когато високите стени на губернаторския дворец изникнаха пред погледа му, върху устните му играеше обичайната скептична усмивка.

Тук магазините бяха по-малко, движението поутихна. Наоколо се виждаха само високи сгради с часовои пред вратите. Отляво беше градският съд, отдясно — гарнизонният щаб. Тао Ган задмина широкото мраморно стълбище, което водеше до великолепната, лакирана в червено порта на двореца. Следвайки доста зловещата, назъбена в горния край стена, стигна до източния край на двора и почука по прозорчето на малка вратичка. Обясни на часовия кой е. Вратата се отвори и той премина през дълъг, кънтящ под стъпките му мраморен коридор до отделения двор в източното крило, където бе настанен съдията Ди.

В преддверието спретнат униформен домоуправител с безмълвна почуда се завзира в раздърпания посетител. Тао Ган спокойно свали козия кафтан. Отдолу носеше тъмнокафява роба, якичката му бе бродирана със сърма, ръкавелите показваха секретарския му ранг. Домоуправителят побърза да се поклони дълбоко и внимателно пое дрипавите дрехи. После отвори висока двойна врата.

Огромната празна зала бе слабо осветена от десетки сребърни свещници, наредени между двете редици внушителни, лакирани в червено колони край стените. До лявата имаше широка резбована скамейка от санталово дърво и маса с висока бронзова ваза. Средата на залата бе напълно гола, като се изключи огромният тъмносин килим. В далечния край Тао Ган зърна огромно бюро пред позлатен параван. Съдията Ди седеше зад него, а Цяо Тай — на нисък стол отстрани. Тао Ган се упъти натам. Усещаше деликатното ухание на санталово дърво и повехнал жасмин. Беше прохладно и много тихо.

Съдията Ди беше в пурпурна роба със златно везмо по краищата и висока шапка с висящи краища и златен надпис „Държавен съветник“. Той се бе облегнал назад в дълбокото кресло с кръстосани в широките ръкави ръце. Цяо Тай изглеждаше дълбоко угрижен, с отпуснати рамене и се взираше със застинало лице в старинната бронзова ваза върху бюрото. Тао Ган отново се удиви колко много се бе състарил съдията през последните четири години. Лицето му бе отслабнало, около очите и устата му имаше дълбоки бръчки. Гъстите му вежди все още бяха катраненочерни, но дългата му брада, мустаците и бакенбардите сребрееха.

Когато Тао Ган пристъпи до бюрото и се поклони, съдията Ди повдигна глава. Той изправи гръб, тръсна ръкавите си и заговори с дълбокия си кънтящ глас:

— Седни тук, Тао Ган. Имаме лоши новини. Добре стана, че двамата отидохте на кея предрешени — той се обърна към домоуправителя, който все още бе в залата, и нареди: — Донеси пресен чай.

След като старият служител напусна помещението, съдията се наведе напред, постави лакти на бюрото и се вгледа в двамата си помощници. Усмихна се тъжно и каза:

— Хубаво е, че отново сме заедно, приятели. След пристигането ни в столицата всеки от нас бе толкова зает със собствените си работи, че неофициалните ни срещи и разговори съвсем се разредиха, за разлика от дните, когато все още бях окръжен съдия. Хубаво време беше, капитан Хун не си беше отишъл от нас и… — той прокара ръка по лицето си с уморен жест. След миг се съвзе и се изправи в креслото. Отвори ветрилото и рязко се обърна към Тао Ган: — Току-що Цяо Тай е бил свидетел на особено отвратително убийство. Но преди той да ти разкаже всичко, искам да узная твоите лични впечатления от града.