Вирджиния Хенли - Прелъстен

Младата жена не можеше да прикрие желанието си да притежава. Искаше му се да гледа и него по този начин, когато застане гол пред нея. Това бе гладен, алчен поглед, който говореше: „Или ще ги получа всичките, или ще умра.“

Един по един той вземаше скъпоценните й камъни. Знаеше, че Ръсел й бе позволявал всичко. Но той щеше да я научи, че ако му стане съпруга, трябва да се съобразява с него за всичко и ще я научи да харесва това положение.

Когато взе и последната й скъпоценност, тя се изправи припряно, стиснала юмруци и рече обидено като малко момиченце:

— Мислех, че си джентълмен и ще ме оставиш да те победя.

— Никога не съм позволявал да ме побеждават и не възнамерявам да започвам да го правя.

Закрачи покрай игралната маса като хищник, сигурен в плячката си. Гласът му беше като гладко черно кадифе, когато заговори:

— Ив, ти много добре знаеш, че аз не съм джентълмен.

Лейди Лам потрепери, когато устните му се допряха до нейните, готови да я лишат от волята й. Тялото й обаче бе възбудено от хазартната игра с висок залог, а не от неговото присъствие. Когато я докосна, тя застина.

Савидж разкопча дрехата й и я остави да се свлече от раменете й. Роклята и фустите паднаха в краката й и тя се озова пред него само по корсет, долни гащи и високи черни ботуши.

Адам бе събличал хиляди жени през живота си. Беше опитен в прелъстяването. На двайсетгодишна възраст, когато бе напуснал Англия, мислеше, че познава жените, тъй като вече бе имал слугини, омъжени дами и професионални блудници. В Индия обаче бе осъзнал, че не разбира почти нищо от чувственото изкуство, и обучението му бе започнало отначало. Бе посещавал тайните храмове, издигнати в чест на богините на любовта и плодородието, където дори статуите можеха да накарат един моряк да се изчерви от смущение. Беше канен от раджи и набаби, чиито професионални танцьорки можеха да възбудят дори труп. Беше виждал и търгувал с безценни образци на индийската и ориенталската еротика, които му бяха помогнали да разшири своите възгледи и вкусове. В резултат на това младият мъж бе започнал да изучава и да се наслаждава напълно от чувствената си натура, несмущаван от срама и фалшивата скромност, наследени от западната цивилизация.

Помисли, че Ивлин го отблъсква, защото няма благороден произход. Реши да сломи съпротивата й, като бъде откровен.

— Готов съм да се обзаложа, че никога не си позволявала нетитулуван мъж да се докосне до тялото ти — прошепна. — Свикнала си само на благородници, но сега ти предстои да видиш какво представлява един благороден дивак.

— Моля те, недей, слугите ще разберат… О, Боже, Адам, не се събличай!

— Ив, голотата е естествено състояние. Ти сама се потискаш до такава степен, че се притесняваш заради прислугата. Не си позволяваш да бъдеш естествена.

Докато я съзерцаваше, Савидж си мислеше каква възбуждаща гледка щеше да представлява тя гола. Хладната титулувана дама с алабастрова кожа и светлоруси коси щеше да изглежда недосегаема, докато не махне черните й кожени ботуши за езда.

— Не, Адам — отвърна тя.

Беше затворила очи и стиснала клепачи, тъй като се страхуваше, че ако зърне прекрасното му тяло, по-жилаво, по-мъжествено и силно от животинско, може да изгуби контрол над себе си. Подобно нещо не й се бе случвало никога досега по време на сексуална среща и тази възможност я ужасяваше.

Младият мъж реши все пак да не се съблича, за да не се наложи да обяснява от какво е получил белезите по тялото си. Те щяха да породят прекалено много въпроси за миналото му. Не му се искаше хората да научат какво се крие под привидното му спокойствие. Той имаше своите лични тайни и не желаеше да ги разкрива пред никого. Привлече своята гостенка към себе си и обхвана гърдите й в дланите си.

— Ив, отпусни се и ми позволи да те любя.

— Мм, не, мм, не — отвърна задъхано тя.

Отвращаваше се от себе си, тъй като Адам Савидж започваше да й доставя удоволствие и тя се бореше храбро срещу тези усещания.

Младата жена не бе позволявала никога на някой мъж да я доведе до оргазъм. Винаги се контролираше. Когато не можеше да избегне акта, правеше всичко възможно той да приключи колкото се може по-бързо. Чувстваше инстинктивно, че Савидж е от онези, които се наслаждават от бавния, ритмичен танц на любенето, като се сдържат сякаш безкрайно дълго и никога не достигат до края. Той бе властен мъж и щеше да я люби, докато не му се отдаде. Тя настръхна при мисълта, че слугите може би подслушват зад вратата. Внезапно осъзна, че той се държи като животните, които бяха наблюдавали. Савидж бе бик, който щеше да се чифтоса диво с нея. Ивлин се отдръпна и вдигна роклята си, за да се прикрие.