Вирджиния Хенли - Прелъстен

И изведнъж, сякаш бе на изповед пред свещеник, тя изтърси:

— Нуждая се от пари. Затънала съм в дългове от игра на комар.

Сините му очи се присвиха.

— Каква порочност — пошегува се той. — Хазартът е твърдо установена английска черта. Аз също съм комарджия.

Очевидно нямаше представа, че при нея ставаше дума за пристрастяване. А той го мислеше за нещо незначително.

— Единствената разлика е, че вместо на карти аз залагам на товарни кораби и застраховки.

— Мислила съм за това — призна Ивлин, — но рискът е прекалено голям. Ако застраховам товар и корабът потъне, ще бъда напълно разорена.

Внезапно Савидж осъзна, че тя говори сериозно за парите.

— Мили Боже, дори не си и помисляй. Аз съм запознат добре с корабите и опасностите, които ги очакват в открито море. Никога не застраховам един товар, освен ако корабът не е изключително здрав, натъпкан с оръдия и с екипаж от морски вълци-главорези, способни да се справят с пиратите.

— Ти си собственик на застрахованите от теб кораби, нали?

Лейди Лам бе учудена, че разговорът се бе насочил към корабоплаването. А предполагаше, че ще има нужда от две-три посещения, преди да може да помоли за благоволението, от което се нуждаеше така отчаяно.

— Преди няколко години първият ми „Ийст Индиамен“ бе построен в Бомбай от най-качествено тиково дърво. След това се сдобих с три по-малки плавателни съда, свързващи отсечката Индия — Китай. Те остават на пристан в Бирма, Суматра и Кантон, но никога в Персия — там е пълно с пирати.

— Адам, ще ми дадеш ли пространство за товари на някой от твоите кораби?

— Разбира се. Прости ми, че не го предложих сам. Бих бил щастлив всеки път, когато имам възможността да изпълня някое от твоите желания!

Сините му очи я пронизваха с огнен, интимен поглед, който придаваше ясен подтекст на думите му.

Младият мъж се приближи до своята гостенка и свали гребените от косите й, така че те се разпиляха на светлозлатисти вълни по раменете й. След това взе екзотичната орхидея и я затъкна зад ухото й.

— Цяла вечер искам да го направя — изрече дрезгаво.

Обхвана лицето й със силните си мургави длани и го повдигна, докато устните им почти се докоснаха.

— Ив, ще платя дълговете ти.

Точно тези думи бе искала да чуе. Все пак чувстваше, че трябва да се престори на изненадана. С годините се бе усъвършенствала в изкуството на измамата. Настръхна и се отдръпна от него.

— Не мога да ти позволя да сториш такова нещо.

Знаеше, че нищо под слънцето не се дава безплатно, особено пък от мъжете. Бе готова да плати неговата цена, през целия си живот го бе правила. Досега обаче това бе ставало при поставени от нея условия и възнамеряваше да не позволи на положението да се промени.

Савидж бе толкова труден за разбиране. Знаеше, че е доминиращ и волеви тип, но сексуалните му желания може би бяха достатъчно големи, за да й дадат възможност да го контролира. Отказа се от непристъпния си вид, погледна го с престорено желание и рече:

— Вероятно мога да спечеля парите от теб, като те победя.

Адам разбра, че му предлагаше приемлив начин да получи нужните средства от него. Почти не бе докоснала храната, но затова пък бе изпила мадейрата си. Той напълни отново чашата й и отвори чекмеджето на игралната маса. Заровете бяха най-бързи. Нямаше да допусне да изгубят остатъка от нощта в игра на карти.

Отвори капачката на продълговата сребърна кутийка и изсипа съдържанието й върху масата.

— Ще играем на бижута — обяви тихо, вперил очи в устата й.

Видя я как зяпна изумено и облиза устни. Раздели по равно нешлифованите скъпоценни камъни помежду им, докато пред всеки се появи купчинка от рубини, смарагди и диаманти.

Ив усети, че пулсът й се ускорява. Затаи дъх, когато пое кутийката със заровете, и изпита прекрасно вълнение, когато хвърли кубчетата от слонова кост върху масата. Имаше две петици. Очите на Адам не се отделяха от лицето й. На свой ред хвърли една петица и една шестица, а след това се протегна и взе най-големия нешлифован диамант от нейната купчинка.

Забеляза как се съсредоточава и после триумфа й, когато тя самата хвърли единайсет. Младият мъж се облегна равнодушно назад, за да изчака спирането на заровете. Имаше две шестици. С безразличие посегна към следващия диамант пред своята гостенка.

Очите й заблестяха и дишането й се учести; бе завладяна напълно от хазартната игра.

На светлината на лампите лицето на Адам изглеждаше тъмно и неразгадаемо като на черен леопард; умело прикриваше мислите и намеренията си, които очевидно бяха със сексуална насоченост.