Вирджиния Хенли - Арабският принц

Кристиан усети как хладният нощен въздух погали кожата му. Беше легнал върху груб ленен чаршаф. Пръстите му докоснаха сребърния амулет на гърдите му. Топлината на кожата му бе стоплила метала.

В устата му бе останал вкусът на шафрана и копъра, с които бе подправено печеното на вечерята в замъка, примесен с този на гъстото червено вино. Усещаше миризмата на йод и солена вода, носена от морския бриз. Но най-нежно бе докосването на сълзата, топла и благоуханна. Тялото му потръпна, ала Кристиан бързо се овладя. Започна да проверява слуха си.

Пренебрегна грубите звуци на пиянски смях, музика, кучешки лай, неспокойното цвилене на конете, за да се съсредоточи върху шумовете на природата. Лекият бриз поклащаше листата на дърветата, чуваше се пращенето на съчките в огъня и ромоленето на близкия поток. От далечината екна вик на чапла. Острият слух лесно долови ударите на сърцето му и дишането на ловния сокол.

Той се обърна към шестото си чувство. Интуицията му превъзхождаше по сила всички останали сетива. Припомни си тежките години, когато неговите учители бяха завързали за седем дни очите му и той трябваше да се научи да язди и да се бие, без да вижда, уповавайки се само на интуицията си.

Седмото му чувство все още не бе напълно развито. Само понякога достигаше пълна власт над него. Трябваше да се концентрира, за да проникне още по-дълбоко в същината на силата, с която Бог го бе дарил.

Кристиан усещаше, че отново ще го споходи едно от неговите „видения“. Пред очите му избухна ярка светлина и сцените се завъртяха като в калейдоскоп. Озова се на някакъв морски бряг, край който бяха закотвени непознати кораби. Сякаш се рееше над високите мачти на корабите и гледаше смалените фигури на мъжете по палубите. В този миг осъзна, че това е флотата на френския крал. Преди видението да се стопи пред очите му, младият мъж вече знаеше точния брой и местоположението на корабите.

Хоуксблъд се отпусна и заспа. Съзнанието му постепенно започна да се освобождава от образите, които препускаха като диви жребци из пясъците на пустинята. Остана само неуловимият образ на най-дълбокото му желание, но странно защо не можеше да долови никаква миризма и вкус. Затова се обърна към зрението си.

Огледа се и наистина я видя.

Кожата й бе като прозрачна и блестеше, сякаш бе посипана с перлен прах. Миглите й бяха тъмни, поръсени със златист прашец, а лешниковите й очи преливаха в кафяво, златисто и зелено. Носът й беше малък, но леко разширените ноздри издаваха чувственост. Устните й бяха пълни и съблазнителни, с цвят на нежна роза. Имаше малка очарователна трапчинка на брадичката, там, където неговата бе врязана.

Шията й бе изящна като на лебед, а гърдите й — високи и бели като алабастър, с нежни розови пъпки, с цвета на устните й. Знаеше, че ако я докосне, китката му може да обгърне талията й. Копнееше да погали с пръсти плоския корем и стройните й бедра. Нежният триъгълник между краката, покрит с червенозлатисти къдрави косми, бе толкова съблазнителен, че Кристиан бе готов да продаде душата си, за да изследва съкровищата, които криеше.

Косата й като златиста мантия трептеше с огнени отблясъци. Искаше да зарови пръсти в копринените къдрици, да вдъхне с упоение аромата им. Разкошното видение се обърна и той видя магически белег отзад на бедрото й — подобен на малката черна бенка под левия клепач.

Младият мъж се опита да се пребори със силите, които му пречеха да я докосне, ала не успя. Внезапно почувства как го обзема лудост. Нямаше сила на тази земя, която да му попречи да я притежава. В гърдите му избухна буен пламък, беше уверен, че ще преодолее всички препятствия.

В следващия миг сякаш се превърна в черен жребец, който неотклонно препускаше след млечнобяла арабска кобила. Очите й бяха големи, с форма на бадем, изпълнени със страх. Изви високо шия, гордо разтърси копринената си грива и се опита да избяга.

Ала той я притисна към земята. Тя потръпна пред грубия похитител. Зъбите му се впиха жестоко във врата й, сетне той й се качи и проникна в нея. Докато тя цвилеше диво от безумните му тласъци, семето му се изля дълбоко в нея.

Кристиан отвори очи в мига, когато фонтан от перлени капки избликна от възбудения му член и обля чаршафа. Изчерви се и тихо изруга. Подобно нещо не му се бе случвало от десетгодишна възраст. Срамно беше това видение. „Трябва да се контролирам по-добре“ — унило си каза той.

Тази нощ за Бриана беше истинско мъчение. Но щом се събуди, кошмарите изчезнаха от паметта й и тя въздъхна с облекчение. Още не бе станала, когато на вратата се почука. Един от пажовете й съобщи, че принцеса Изабел е решила да организира лов със соколи. Девойката се зарадва, че заради лова няма да й остане време да се моли в параклиса.