Вирджиния Хенли - Арабският принц

Когато пристигнаха в Бъркхемстед, стражите на наблюдателниците дадоха знак на мъжете, които стояха пред тежката врата на замъка, да вдигнат решетка зад моста. Групата жени, придружена от конярите, едва ли представляваше опасност за добре укрепения замък, в който се намираха над триста въоръжени мъже. Докато преминаваха по подвижния мост, който водеше към вътрешния двор на замъка, слугите, оръженосците и войниците зяпаха с отворени уста елегантните млади дами.

Управителят на замъка се приближи към групата и поздрави с добре дошли, но си личеше, че непредвиденото посещение никак не му е приятно. Питаше се какво, по дяволите, е накарало младата принцеса да се появи с дамите си в замък, пълен с мъже.

— Искам да изненадам брат си. Къде е той?

Кастеланът от собствен опит знаеше, колко малко обичат мъжете изненадите.

— Принц Едуард се упражнява с хората си. Ваше Височество. Предлагам ви да влезете в замъка, да си починете и да се освежите.

Изабел високомерно го изгледа.

— Да, ние ще се възползваме от гостоприемството на Бъркхемстед, но след като изненадаме Едуард.

Когато стигнаха до края на вътрешния двор, Бриана си помисли, че замъкът прилича на малко село, тъй като навсякъде се разхождаха кокошки и кучета. В дъното на двора имаше просторна ковачница, в която съблечени до кръста мъже ковяха върхове на копия и стрели, поправяха изкривените мечове и разкъсани ризници. В лятната кухня десетина овце се печаха на шишове. Принцеса Изабел надуши тежката миризмата на тлъстото овче месо и веднага сбръчка изящно навиреното си носле, а Бриана облиза устни от вкусния аромат.

Дамите минаха през още един двор, пълен с войници, които се упражняваха в стрелба с копия, и избухнаха в смях — един млад войник политна към земята, зашеметен от тежката торба с пясък, олюляваща се на гредата, защото се зазяпа в кортежа на бляскавите придворни дами. Неколцина млади мъже се упражняваха на арената за турнири. Беше доста опасно да се стои наблизо, тъй като във въздуха около тях летяха копия и стрели във всички посоки.

Висок рус воин, красив като древен бог, с ризница и с широк меч в ръка, гневно се насочи към тях. Елизабет Грей изпищя, а Джоан въздъхна.

— А, ето те и теб, Едуард — извика Изабел.

— Бела, какво правиш тук, по дяволите!

— Изминахме целия път от Уиндзор, за да те изненадаме.

— Е, в такъв случай сега ще обърнете конете и ще се върнете обратно! — отсече принц Едуард.

Наследникът на трона не беше груб по характер, но сестра му беше истинска напаст. Младите мъже, които се упражняваха заедно с него, ги наобиколиха с широки усмивки и безцеремонно заоглеждаха Бриана, Джоан и останалите дами, които така внезапно се бяха появили сред това море от буйни и запотени млади мъже.

Лицето на Изабел пламна от гняв.

— Как се осмеляваш да позволяваш на Лайънъл да идва тук, а мен да ме гониш? Когато татко узнае за отвратителното ти държание, добре ще си изпатиш! — Принцесата изгледа с отвращение мръсотията и кръвта по дрехите му и гнусливо се извърна на седлото.

— Когато татко разбере, че си се отдалечила толкова много от Уиндзор, добре ще ти нашари задника!

Джоан звучно се засмя, а Едуард озадачено повдигна вежди.

— Струва ми се, че познавам този смях. — Той се приближи към коня на Джоан. Двамата бяха братовчеди и като деца често бяха играли заедно. — Здравей, малката ми Жанет! Да не би вече да си ме забравила?

Въпреки че Джоан бе една година по-голяма от Едуард, едрият ръст на младия принц го караше да изглежда десет години по-голям. През полуспуснатите си мигли тя виждаше капките пот, които блестяха на лицето му, и кървавите следи, примесени с прах, по голите му ръце. Внезапно девойката се запита какво ли ще почувства, ако погали тези мускулести ръце, и дъхът й секна. Той беше нейният русокос бог, винаги е бил и винаги щеше да бъде. Джоан тръсна глава, за да прогони смущаващите мисли, и го погледна. Очите й блестяха от вълнение, когато заговори:

— Нима уважението към дамите не е част от обучението на рицарите? Струва ми се, че сега имаме възможност да ви предадем няколко урока по галантност, принце…

— Малка палавница… — промърмори Едуард. Обърна се към сестра си и неохотно рече: — Хм, предполагам, че не е зле да хапнете. Осмелявам се да ви предложа гостоприемството на Бъркхемстед. Ти и дамите ти можете да останете за обяд.

Принцеса Изабел засия. Но само ако знаеше, че Джоан бе тази, заради която младият принц бе променил решението си, щеше да побеснее от гняв.