Вирджиния Хенли - Арабският принц

Джоан намигна на Бриана.

— Изглеждате много хубава в небесносинята рокля, Ваше Височество.

Гневът на Бриана към младата принцеса се бе стопил и тя с цялото си сърце подкрепи комплимента на приятелката си:

— Този цвят е толкова жизнерадостен… а освен това великолепно ще контрастира с черната ви коса, Ваше Височество.

Изабел веднага избра черната кадифена рокля. Джоан сподави ликуващия си смях — черното загрозяваше принцесата и правеше лицето й да изглежда още по-мургаво.

Джоан невинно подхвана друга тема:

— Колко жалко, че кралят ви забрани да яздите далеч от замъка! Утрото е прекрасно, навън е толкова слънчево, че би било чудесно, ако можем да се поразходим по-надалеч…

Изабел гневно се извърна към Джоан.

— Какво искаш да кажеш, Кент? Мога да отида където си поискам!

— О, никога не съм се съмнявала в това, Ваше Височество! И въобще нямах намерение да ви ядосвам. Просто исках да кажа, че… ами нали… Негово Величество разрешава на вашия брат, принц Лайънъл, да язди до Бъркхемстед, а това, хм, как да го кажа… не ми се струва особено справедливо, тъй като той е по-малък от вас.

— Лайънъл иска да стане изкусен боец като по-големия си брат, Уелския принц, и затова винаги го придружава до замъка Бъркхемстед. Знаеш, че Лайънъл винаги е завиждал на Едуард.

Лейди Елизабет Грей въздъхна.

— Всички мъже са убедени, че смисълът на живота е единствено в бойната слава. Моят брат започна да се упражнява с тъп меч още когато беше на седем години.

— А моят брат Едуард започна да взема уроци с истински оръжия преди да навърши десет — гордо заяви Изабел.

— Да, но когато беше на десет години, принц Едуард беше силен като шестнадесетгодишен младеж — обади се Бриана.

— Да — съгласи се Изабел. — Това е така, защото във вените му тече кръвта на Плантагенетите. Моят брат е най-смелият воин в целия християнски свят и макар да е само на шестнадесет години, вече е победител във всички турнири.

— Мъжете се интересуват само от турнири… — тъжно въздъхна Елизабет.

— Тогава трябва да ги накараме да се заинтересуват и от нещо друго — игриво предложи Джоан.

Изабел се нацупи.

— Но когато Едуард свика гвардията си, всички привлекателни млади мъже тръгват след него към Бъркхемстед и Уиндзорският дворец опустява напълно. Предполагам, че и твоя брат Едмънд е с тях.

Джоан веднага реши да се възползва от думите й. Тя отдавна подозираше, че Изабел харесва брат й, младия и красив херцог Кент, прочут с многобройните си похождения сред придворните дами.

— Да, Едмънд е с вашия брат, принц Едуард. Знаете ли, че той е тайно влюбен във вас, Ваше Височество? Колко жалко, че не можем да отидем в Бъркхемстед да ги посетим… — Младото момиче въздъхна с престорена тъга, примесена с отчаяно примирение.

„Господи, прости й тази лъжа!“ — помоли се Бриана.

Камериерката на принцеса Изабел сплете косите й в плитки. Сетне ги пристегна с изящна диадема и златни игли, украсени с диаманти. Принцесата забеляза елегантните ръкавици на Бриана и си сложи много красиви, но неподходящи за лов ръкавици, украсени с перли и лунни камъни.

Когато най-после дамите излязоха на двора, неколцина коняри вече ги очакваха с оседланите коне. Соколарите стояха встрани и държаха клетките с ловните соколи. Към крака на всеки сокол бе привързано звънче с гравирано върху него името на собственика му. Соколарите се придържаха към строгите правила на дворцовия етикет — само кралските соколи се ползваха от привилегията да не бъдат затворени в клетки. Тези специално обучени соколи от рядко срещана благородна порода летяха по-високо дори и от орлите.

Бриана притежаваше един дребен сокол, а повечето от младите дами имаха малки ястреби, наричани още „врабчари“. Джоан предпочиташе да ловува с един пъстър керкенез, макар като роднина на краля да имаше право на сокол, който да не пътува до ловното поле в клетка, а да стои върху ръкавицата й. На китката на принцеса Изабел бе кацнал красив мъжки сокол, но той по-скоро символизираше положението й в двора, отколкото да заплашва пернатия дивеч — принцесата не беше много умела в лова със соколи.

След като конярите успяха да настанят младата принцеса и придворните й дами на седлата на конете. Изабел изпъна шия и властно заяви:

— Отиваме в Бъркхемстед!

Конярите тревожно се спогледаха, но никой не посмя да възрази.

Само Бриана и Джоан си размениха триумфиращи усмивки.

Бяха яздили около два километра, когато принцесата забеляза, че соколът й бе откъснал няколко перли от ръкавицата й. Подаде птицата на един от конярите и нареди и на останалите дами да постъпят по същия начин. Соколите пречеха на дамите да яздят по-бързо и групата се движеше доста бавно.