Вирджиния Хенли - Арабският принц

Ги де Бошан кимна:

— Робер и принц Лайънъл заговорничеха срещу принц Едуард. Кристиан и Едуард си размениха доспехите, защото младият Рендъл Грей бе подслушал разговора на заговорниците. Смятали са да убият престолонаследника по време на турнира. Но синът ми и аз се заклехме пред краля да запазим всичко в тайна. Кралят и аз имаме обща съдба — тя ни е наказала с един от синовете ни и ни е благословила с другия.

— Няма да издам тайната ти, Ги. Нито дори пред Кристиан. Срамувам се да го призная, но в един миг си мислех, че Кристиан е убил брат си, за да наследи титлата и замъците.

— Майка му и аз бяхме законно женени. Кристиан щеше да бъде мой наследник дори и Робер да беше жив. Ала Кристиан не се нуждае от моите замъци. Той е принц по рождение.

— Принц Дракар — усмихна се Бриана. Стана й приятно само като произнесе името му. — А ти как се запозна със своята принцеса?

Очите му се забулиха от спомените.

— Моят дядо е участвал в кръстоносните походи в свитата на Едуард 1. Нашият род е имал имение край Акра. Баща ми много често е пътувал до Ориента, за да ръководи търговските ни дела. Когато пораснах, повечето от именията ни в Ориента бяха изгубени, а рицарите от Ордена на тамплиерите бяха изгонени от Акра. Заминах на Изток, за да се опитам да спася част от имуществото ни. Тогава срещнах Шарон в летния дворец на баща й, владетел от отоманската династия. Пристанището Хайфа на брега на Средиземно море е разкошен град с позлатени минарета на джамии и куполи на християнски църкви. Приличаше на приказно царство, в което срещнах своята принцеса. Привличането ни беше взаимно. Тя беше екзотична като орхидея и величествена като богиня. Отдадох й сърцето си завинаги. Така и не разбрах какво хареса тя в мен. Може би че се различавах от останалите — в арабския свят един англо-нормански рицар е твърде странно явление. Бях полудял от любов към нея. Тя не настояваше да се оженим, но аз исках и ние тайно се венчахме. Ако ни бяха заловили, и двамата щяхме да загинем. Късно през нощта я скрих на борда на моя кораб и отплавахме с утринния прилив. Можеш ли да си представиш ужаса ми, когато на сутринта разбрах, че тя е избягала от кораба?

Уорик притвори очи. След всичките тези години той все още страдаше за своята арабска принцеса. Бриана разбра, че трябва да се опита да го разсее.

Обръсна го и сетне с усмивка му подаде огледалото.

— Ги де Бошан, нямаш представа колко се уплаших от теб, когато за пръв път се срещнахме преди една година.

Той изненадано я изгледа.

— Спомняш ли си, когато се приближи до мен и ми предложи да се омъжа за рицар от рода де Бошан?

Уорик кимна. Тогава тази златокоса красавица го бе накарала да затаи дъх.

— Аз помислих, че ме искаш за твоя жена.

Графът избухна в смях. Тъгата изчезна от лицето му, а аквамариновите му очи весело заблестяха.

— И какъв щеше да бъде отговорът ти?

— Щях да кажа „да“! — Очите на Бриана закачливо светнаха. Не искаше да го огорчи с признанието, че се е чудела как по-любезно да му откаже.

Кралят и принц Едуард заедно с останалите членове на Кралския съвет дойдоха да при граф Уорик, за да изслушат мнението му за примирието с французите. Гордостта не позволяваше на графа да посрещне такива знатни гости излегнат в постелята, затова Глинис и Бриана му помогнаха да стане, да се измие и го настаниха в голямото красиво кресло, покрито с кожа.

Кралят и благородниците дълго обмисляха кои територии да запазят за английската корона и кои да отстъпят на французите. Около размера на откупа се завърза оживен спор. Много разногласия имаше и за срока на примирието. Изправена на балкона, Бриана чуваше как с разгорещени гласове мъжете в стаята крояха бъдещето на двете нации.

Черния принц бе решил да извоюва суверенитет за колкото е възможно по-голяма част от Южна Франция. Докато го слушаше, Бриана се запита дали принц Едуард се е заклел да върне всички завоевания на прадедите му, изгубени от англичаните при царуването на крал Джон и неговия син крал Хенрих III преди век и половина?

Всички настояваха пред краля да запази Кале. Това бе най-трудно извоюваната победа и честта на Англия не позволяваше да върнат стратегическата крепост на омразните французи.

Уорик беше загрижен най-много за размера на откупа. Графът предложи сума, десетократно надвишаваща първоначално предложената, като не искаше да изслуша доводите на другите благородници, които бяха убедени, че такъв огромен откуп не е по силите на победената Франция. Бриана беше наясно, че граф Уорик не е алчен мъж. Съображенията му бяха по-скоро доста практични — той знаеше, че Плантагенетите ще прахосат много пари за своите прищевки, а в момента кралската хазна беше почти опразнена. Законите на рицарството не позволяваха на английски крал да лишава френския крал, френските принцове и останалите знатни особи от лукс и всички удобства по време на пленничеството им. Освен това тук пряко се намесваше честта и гордостта на суетните Плантагенети. Затова Уорик мъдро предложи французите да се постараят да поемат по-голямата част от разходите.