Вирджиния Хенли - Арабският принц

— Но нали още не е пристигнало разрешението от папата…

— По дяволите това разрешение!

— Едуард, сигурен ли си, че ме обичаш?

Той я грабна със силните си ръце и я изправи на леглото, за да се изравни с него.

— Сърце мое, никога в живота си не съм бил по-сигурен. Ако наистина носиш моя син под сърцето си, той ще царува един ден само ако бъде законнороден и признат за престолонаследник. Затова искам всичко да се уреди с църквата и с Кралския съвет, както е по закон. Когато получим проклетото папско одобрение, повторно ще се венчаем в Уестминстърското абатство — това ще бъде официалното ни бракосъчетание. Много държа всичко да бъде както е според традициите! Ще присъства цялото кралско семейство, цветът на английската аристокрация, а ти ще бъдеш принцесата на Уелс. Обаче можем да се оженим още тази нощ, само ние двамата!

— Но какво да облека? — стреснато попита Джоан, все още зашеметена от неочакваното му предложение.

Едуард се засмя.

— Сега минава полунощ и ще те види само старият свещеник. Така че какво значение има каква рокля ще сложиш?

— Как така да няма значение? Много държа да съм безупречна на моята истинска сватба!

Едуард я целуна по ухото.

— Сложи нещо, което лесно да се съблича, скъпа. Даже съм съгласен да се загърнеш така, както си сега, без никакви дрехи, в едно от моите наметала, защото веднага след церемонията ще те доведа обратно в леглото! Трябва да продължим това, което не успяхме да довършим. — Той притисна подутия си член към гладкото й бедро, но въображението на Джоан вече бе обсебено от други грижи.

— Може ли да облека роклята от пурпурно кадифе със златните леопарди на гърба?

Принцът отново въздъхна отчаян.

— Да, сигурно ще може. Но това означава да се върна в двореца, за да ти я донеса.

— Бедният Едуард! Ще ми простиш ли, че така те измъчвам?

Той целуна прелестното й носле. Явно не беше способен да й откаже каквото и да му поискаше тя.

— Ти си моята обожавана любима, а аз съм твоят предан рицар.

— Ще се постарая да те възнаградя, Едуард Плантагенет.

Кралят на Франция, четиримата му синове и всички знатни благородници, пленени от англичаните, се ползваха от гостоприемството на краля и кралицата в двореца им в Бордо. Всички се надяваха по-дълго да останат в Южна Франция — докато бъде изплатен откупът, — но Плантагенетите бяха достатъчно практични и разбираха, че тук, в Бордо, много по-голяма бе вероятността французите да организират бягство.

Към края на октомври бяха готови корабите за превозването на знатните заложници в Англия. В изблик на кралска щедрост Едуард III предложи на Жан Валоа след пристигането в Лондон да се настани в новопостроения дворец на Темза, наречен „Савой“ в чест на победите във Франция. Преди отпътуването към Дувър най-изтъкнатите благородници от двете кралства щяха участвуват във внушителен лов на елени, сърни и друг дивеч, след който щяха да се съберат на грандиозно пиршество.

Бриана и Джоан очакваха с нетърпение деня, определен за кралския ловен излет. В Южна Франция есента беше прекрасна. Отминаха задушните летни месеци, въздухът беше кристално чист и прохладен, освежаван от морския бриз.

Бриана ставаше от леглото, когато й прилоша за пръв път. Надяваше се, че ще й мине, ала след като се изкъпа, от острата миризма от кухнята отново й прилоша. Почувства се много зле и я обзе самосъжаление. Разбра, че няма да може да отиде на лов, и каза на приятелката си да тръгне без нея. Джоан искреше от щастие и беше очарователна в новия си костюм за езда от кремаво кадифе.

Бриана се отправи към спалнята. Гаденето вече бе преминало. За да се разсее, реши да облече най-хубавата си синьозелена копринена рокля. Излезе на балкона, за да подиша чист въздух и да изсуши косите си на слънце.

Видя, че от кралския дворец потегли внушителна кавалкада от знатни благородници и придворни дами, облечени в ловни костюми. От тях струеше веселие и жизнерадостност. Гледката бе много живописна — красиви коне, пъстроцветни тоалети, ловни соколи и кучета от различни породи.

Очите й внезапно се разшириха от изненада. Сред дамите Бриана съзря баронеса Лизет Сен Ло, която дръзко флиртуваше с краля на Франция. Обзе я силен гняв и забрави за сутрешното си прилошаване. Предполагаше се, че баронесата е само една затворничка, но ето че тя беше сред най-знатните благородници от двете кралства, ухажвана от двама крале. Каза си, че това е върхът на несправедливостта. Влезе в стаята си и легна на леглото. Струваше й се, че целият свят е против нея.