Вирджиния Хенли - Арабският принц

— Те ще се върнат, Глинис. Трябва да изтръгнеш тези мрачни съмнения от душата си.

Адел горещо се молеше надеждите на Бриана за връщането на Кристиан да не се окажат напразни. Но все пак беше доста странно, че закъсняваше толкова много. Понякога секретарите на папата протакаха с месеци разрешенията за брак на знатни особи, особено ако са престолонаследници. Редно бе Хоуксблъд да остави пергамента с молбата на принца в папския дворец в Авиньон и веднага да поеме по обратния път към Бордо, а не да чака със седмици отговора, жадуван от Джоан и Едуард. Накрая сърцето на Адел започна да се свива от страх при мисълта, че тя и Бриана никога няма да видят отново нито Кристиан, нито оръженосеца му. Разбира се, в никакъв случай не трябваше да издава тревожните си опасения, за да не разруши надеждите на Бриана.

Един ден Глинис не издържа и прибра в сандъка си сватбената рокля заедно с всички надежди за щастлив брак. Готова бе на всичко, за да ускори връщането на своя Али — и на всевъзможни заклинания, и на жертвоприношения пред олтара на древната богиня, пророчицата от Уелс. Беше стигнала дори дотам, че започна да подозира дали няма някаква връзка между прекалено дългото отсъствие на Кристиан и загадъчното изчезване на баронесата Лизет дьо Сен Ло. Според Адел вече се натрупаха доста много съвпадения, за да не се усъмни в някаква коварна игра на съдбата. Бриана не бе чак толкова заслепена, че да не забележи състрадателните погледи, с които я удостояваха всички придворни дами, дори и най-близката й приятелка Джоан.

Най-после принц Едуард получи съобщение от Хоуксблъд — Кристиан предал молбата в папския дворец в Авиньон, но ще отсъства за известно време от Бордо, докато уреди някакви свои лични дела, които не търпели отлагане. Едуард веднага сподели новината с Джоан, но тя не посмя да предаде тази обезкуражаваща вест на Бриана. Защото какво би било по-важно за рицаря Кристиан де Бошан от грижата как по-скоро да се върне в къщата си в Бордо, при любимата си съпруга?

Но Бриана също получи писмо от него, в което Кристиан потвърждаваше, че ще пътува още няколко седмици, преди да се завърне при нея. Нямаше повече обяснения, ала въпреки това тя запази спокойствие, защото видя страстното му послание, съдържащо се в кратките, но многозначителни думи на края на писмото: „Завинаги твой Кристиан“.

Най-после мирният договор бе подписан. Крал Едуард III се отказа от претенциите си към френския престол и върна на французите обширни територии, завоювани от англичаните в северна Франция, но в замяна получи Ангумоа, Бигор, Гаскон, Гийен, Гюин, Димузен, Пуату, Понтийо, Руерж и Сентонж — тези южни области Плантагенетите наричаха с обобщеното название Аквитания. Разбира се, дори не бе необходимо да се споменава, че кралят на Англия оставаше владетел и на Кале. Освен това френската корона се задължаваше да заплати три милиона златни крони в продължение на шест години като откуп за френския крал, за дофина 29 29 Дофин във Франция се нарича престолонаследникът или първородният принц, от областта Дофин край Френските Алпи. — Б.пр. и за знатните благородници.

Кралят на Англия реши да предаде управлението на Аквитания на сина си, принц Едуард, заедно с пълномощията за останалите английски владения на френска земя. Принцът съобщи тази радостна вест на Джоан и лицето й грейна от щастие. Но и тя имаше с какво да го изненада. Беше прекарала сутринта в дома на Бриана, далеч от любопитните очи на придворните дами в кралския дворец. Сега Джоан едва издържаше да настъпи най-приятният миг от деня — когато легне до любимия си принц, за да сподели своята тайна с него.

Целувките му ставаха все по-настойчиви. Тя притисна ръката му към голите си гърди и после бавно я спусна към корема. Долепи устни към ухото му нежно прошепна:

— Скъпи, струва ми се, че отново ще ставаш баща. Но този път ще бъде момче.

Едуард извика и скочи от леглото. Джоан уплашено притисна пръсти към устните си — този път нейният любим принц не изглеждаше много радостен.

— Облечи се — промърмори Едуард.

— Да не би да си ми сърдит? — колебливо попита тя.

— Аз? Да съм ти сърдит? Защо?

— Изглеждаш ми някак особен… — продължи Джоан.

— Моя малка Жанет, изнерви ме само това, че избра неподходящ момент, за да ми го съобщиш. Вече бях доста възбуден, а сега не мога да продължа.

— Защо? — тихо попита тя.

— Защото изведнъж се замислих какво означава да спим заедно, преди да сме се венчали пред олтара.