Вирджиния Хенли - Арабският принц

Кралят и кралицата бяха в траур заради смъртта на младата принцеса Йоанна, която им бе отнета от коварната болест. Ала Едуард III не позволи на мъката и болката да затъмнят радостта от победата. Заповяда да изпратят височайшите пленници в Англия заради собствената им безопасност и определи срока за получаване на откупа.

Пади и Рендъл съпроводиха Уорик до дома му и го оставиха на грижите на слугите му. Графът беше болен и Пади се молеше Хоуксблъд и Али да се върнат по-скоро. И двамата разбираха от болести, докато той беше безпомощен. Най-много се страхуваше да не би граф Уорик да се е заразил от черната чума.

Когато Пади приближи къщата на Хоуксблъд, от вратата изскочи Адел и се хвърли на шията му. Целуна го, шепнейки благодарствена молитва, че се е върнал жив и здрав, и накрая избухна в сълзи. Пади беше трогнат от чувствата на жена си и също се просълзи.

В този миг се появи Бриана — с поруменели страни, задъхана и по-красива от всякога.

— Той върна ли се с вас? — нетърпеливо попита тя.

Пади поклати глава. Бриана видя пълните със сълзи очи на оръженосеца и се хвана за сърцето. Това беше най-тежкият миг в живота й.

— Не, милейди, не е загинал. Слава Богу, господарят ни е жив и здрав. Но трябваше да замине спешно за Авиньон с важно поръчение от принц Едуард, макар че според мен по-добре да не беше удостоен с тази чест от Негово Височество. Лошото е другаде — баща му се разболя много тежко. Дори очаквах да го загубим по обратния път към Бордо.

— Граф Уорик? Да не е ранен при Поатие? — разтревожи се Бриана.

— О, не, не е ранен! Страхувам се от… е, нали се досещате какво имам предвид?

— Мили Боже, да не е болен от чума? Горката принцеса Йоанна умря само преди една седмица!

Пади тъжно поклати глава.

— Хоуксблъд и Али са по-добри от всички лекари в Бордо, но аз съм пълен невежа в медицината.

— Трябва да видя нещастния граф. Може би Глинис ще му помогне. Тя разбира от билки и лекове.

Глинис едва вчера се беше върнала в апартамента на Джоан. Прислужницата благоразумно бе изчакала да изтече една седмица след смъртта на злочестата принцеса Йоанна, за да не донесе заразата сред най-близките си хора.

Лицето на Джоан грейна от радост, като видя Бриана, но в погледа й все още се прокрадваше сянка на неувереност.

— Едуард ми изпрати тайна бележка. В нея ми пише, че ще изчака да падне вечерния мрак и ще дойде при мен. О, Бриана, не мога да се успокоя при мисълта, че трябва да го приема в тези стаи, свидетели на страховитите сцени…

— А защо не се преместиш при мен, в къщата на Хоуксблъд? Там твоят принц ще може да идва и да си отива когато си пожелае, без да е принуден да се озърта на всеки ъгъл. За съжаление аз няма да бъда тези дни в къщата. Граф Уорик е много зле и ще се преместя в неговия дом, докато графът оздравее. Кристиан все още не се е върнал, а аз не мога да изоставя баща му, когато е на легло.

Глинис докосна своя талисман — гвоздей от ковчег.

— А не ти ли идва на ум, че граф Уорик може да е болен от чума?

— Още не съм го видяла след връщането в Бордо. Моля се да не е поредната жертва на чумата. Но сега трябва да тръгвам…

Глинис се обърна към Джоан.

— Ако се преселите да спите при Адел, милейди, аз ще отида с лейди Бриана при граф Уорик.

— И двете сте толкова смели — възхити се Джоан.

— Не, аз съм ужасно изплашена — призна Бриана.

Когато пристигнаха в къщата на граф Уорик, те го завариха да седи там, където Пади го бе оставил. Приближиха се до него и го подхванаха от двете страни, за да му помогнат да се изправи.

— Трябва да ви заведем да си легнете, милорд — каза Бриана.

Лицето му бе зачервено, аквамариновите му очи блестяха.

— Не… болницата… карантина…

— В къщата са останали само слугите. Тук ще бъдете изолиран от другите. — И Бриана, и Глинис знаеха, че той е твърде болен и не може да бъде преместен в болницата в селото. Когато се изправи, граф Уорик повърна.

— Значи отново се започва — въздъхна Глинис.

Сложиха го да легне в студените чисти чаршафи и Бриана изми трескавото му тяло. По гърдите му се виждаха многобройни белези от стари рани, но те все още бяха мускулести и твърди. Той беше кален воин и Бриана се надяваше, че организмът му е достатъчно силен, за да се справи с болестта.

Старият воин бълнуваше и младата жена не бе сигурна дали разбира какво му говори, но не спираше да го окуражава с нежни думи.

— Придворният лекар и аз не сме на едно и също мнение как да се лекува тази болест — каза Глинис на Бриана.