Вирджиния Хенли - Арабският принц

На следващата сутрин кардиналът на Поатие, Талейран де Перигор 28 28 Негов потомък е прочутият граф Талейран, маркиз де Перигор, министър, шеф на френската дипломация при император Наполеон I и по време па Реставрацията на Бурбоните. — Б.пр. , уплашен за съдбата на красивия град, издаде едикт, в който обявяваше, че чумата е Божие наказание, сполетяло нещастната Франция заради греховете на жадните за власт крале и принцове. Накрая кардиналът призоваваше крал Жан Валоа да започне преговори за вечен мир.

Френският крал и знатните благородници от неговия двор не желаеха и да чуят за примирие. Принцовете и херцозите копнееха час по-скоро да прогонят отвъд Ламанша омразните английски псета, които се осмеляваха да претендират за престола и короната на Франция. А и не можеше да се пренебрегва толкова силен религиозен водач като кардинала на Перигор. Властта на църквата беше по-силна от светската власт и крал Жан бе принуден да се съгласи за преговори с принц Едуард.

Бойните действия бяха временно преустановени и крал Жан и свитата му се срещнаха с принц Едуард, Уорик и Хоуксблъд. Черния принц, най-благородният рицар в християнския свят, великодушно предложи да върне всички пленници, които англичаните държаха за откуп, а освен това да предаде градовете и крепостите, превзети от английската армия през последната кампания, срещу седемгодишен мир.

Крал Жан видя презрителните лица на своите благородници и поиска принц Едуард да се предаде като заложник заедно със сто от своите рицари.

Черния принц му се изсмя в лицето.

— Вашите сънародници ви обичат толкова много, че веднага ще платят откупа — заяви крал Жан.

— Как смеете да отправяте на един рицар такова позорно предложение? — избухна гордият Плантагенет. — По-скоро ще загина с меч в ръка, отколкото да опетня честта си и славата на Англия! Англичаните никога няма да платят откуп за мен!

Граф Уорик също не можа да сдържи възмущението си.

— Вие, французите, явно нямате никакво намерение да сключвате мир! А и защо да го правите? Армията ви е четири пъти по-многобройна от нашата, но ние не се плашим от това! Ще се бием тук и нека, с Божията воля, победи по-достойният!

Кристиан Хоуксблъд никога досега не бе изпитвал такъв прилив на гордост. Уорик струваше колкото петима французи! Благодари и на Бога, и на Аллаха, че този мъж му бе баща. От този ден нататък с чест ще носи името де Бошан!

Принцът, Уорик и Хоуксблъд отлично разбираха, че англичаните нямат шанс за успех, ако френският крал използва умело своите предимства. Всичко, което трябваше да направи, бе да обкръжи малобройната английска армия, което и сториха. Ала англичаните отказаха да се предадат въпреки безизходното си положение.

На сутринта преди началото на битката английските стрелци заеха позиции в рововете по стръмния склон зад храстите и гъстите лозя. Тази местност не бе подходяща за разгръщане на тежковъоръжената конница на френските рицари.

Един от съгледвачите докладва на принц Едуард, че кралят на Франция има бяло перо на шлема си, както и всички най-знатни благородници от свитата му. Черния принц се изкачи на върха на хълма, за да обхване с поглед полето на битката, сред което се извиваше тясна пътека. Остана смаян! Нима крал Жан нищо не бе научил от битката при Креси?

Френският крал бе заповядал на рицарите си да изкачват тясната пътека в редици по четирима. Черния принц даде знак на стрелците с дългите лъкове и французите започнаха да падат като снопове. Крал Жан заповяда да разширят редиците, но английските стрелци успяха да повалят конете на нападащите французи. Корнуолските стрелци на Хоуксблъд, въоръжени с дълги ножове, пропълзяха сред лозята и се нахвърлиха върху френските рицари, преди онези да се изправят на крака.

Маршалът на Франция се опита да спаси синовете на краля и им заповяда да отстъпят. В резултат отстъпващите връхлетяха върху задните редици и във френската армия настъпи пълен хаос. Уорик и Хоуксблъд с малък отряд от конници стремително нападнаха втория френски ешелон. Оръженосецът на принц Едуард сър Джон Шандо извика:

— Сир, сега е моментът за настъпление! Победата ще бъде наша! Бог е с нас!

Знамената със златните кралски лилии, покрити с кръв, падаха в прахта. Отстъплението на французите бе масово и следобед само няколко френски подразделения под командването на крал Жан все още се биеха. Накрая трябваше да избират между капитулацията и смъртта. Дори кралят на Франция се предаде в плен с думите: