Вирджиния Хенли - Арабският принц

Черният му жребец бе плувнал в пот и бяла пяна се стичаше от бърните му, когато Хоуксблъд потропа на портата на белокаменната си къща.

— Къде е тя? — изкрещя той от седлото.

— Отиде при Джоан — стреснато измънка Адел, но се успокои, като видя как рицарят се понесе към кралския замък. Адел знаеше, че нищо няма да застраши любимата й племенница, ако Хоуксблъд е край нея.

Кристиан на един дъх изкачи хълма, на който се извисяваше величественият кралски дворец. Спря коня до ъгъла на оградата и от седлото се метна върху нея, скочи в градината и се завтече през три стъпала по стълбата нагоре към апартамента на Джоан.

Вратата с трясък се разтвори и Бриана изпищя от ужас. Ала в следващия миг, задъхана и смаяна, се озова в прегръдката на Кристиан. Зарида като малко дете на гърдите на майка си. Нима бе отново при нея, и то тъкмо в мига, когато отчаяно се нуждаеше от помощ! Това бе чудо, истинско чудо! Отпусната в сигурните му ръце, вече не трябваше да се тревожи за нищо. Под неговата закрила можеше да разчита, че всичко ще се уреди… не знаеше как, но бе уверена, че всичко ще свърши добре за нея и за Джоан.

Приятелката й не продума, загледана в невероятната сцена на нежност и неизказани любовни признания. Думите бяха излишни. Джоан дълго стоя така, не смеейки да наруши блажените мигове на тяхното душевно сливане.

Кристиан вдигна мокрото й от сълзи лице и прошепна с безкрайна нежност:

— Искам да събереш силите си, любима, искам да бъдеш силна. Заради Джоан. И заради мен!

Бриана кимна през сълзи и едва чуто промълви:

— А ти… как… откъде разбра, че искам да се върнеш при мен?

— Дочух вътрешния си глас, гласа на сърцето. Прости ми, че не пристигнах по-рано. Щях да ти спестя ужасната кървава драма.

Бриана отново потрепери и се вкопчи в него. Той бе нейната опора, нейната надежда.

— Трябваше да го сторя, Кристиан…

— Не ми обяснявай! Обичам те и ще те обичам каквото и да сториш! Защото нищо на този или онзи свят не може да ни раздели!

— Едуард не трябва никога да узнае, че той е изнасилил Джоан.

— Никой няма да научи за това престъпление — твърдо изрече Кристиан.

— А сега какво да правим?

— Ти нищо няма да правиш. Първо трябва да се възстановиш след това ужасно изпитание. Аз ще се погрижа за останките на Холънд. Вие двете се скрийте в другата стая. Измийте се и хвърлете тези окървавени дрехи.

Бриана послушно кимна. Неговото самообладание й вдъхна необяснимо спокойствие. Кристиан се наведе и устните му съвсем нежно докоснаха нейните.

— Сега трябва да свърша нещо много важно. Обещаваш ли, че ще ме изчакаш, без да изпадаш в паника?

— Обещавам. — Бриана вдигна глава и закрепи клетвата си с гореща целувка, влажна от непресъхналите още сълзи.

— И аз обещавам — обади се Джоан, напълно уверена в безупречната му почтеност.

Кристиан отново се приближи до Бриана.

— Сега съм по-спокоен, защото за вас двете опасността вече е отминала. Повярвай ми… имам опит в тези неща…

— Кристиан, аз ти вярвам напълно — изрече Бриана и веднага си помисли: „Чак сега разбирам какво означава да убиеш някого, за да защитиш свой близък. Ти, любими, си бил принуден да убиеш Робер, за да спасиш живота на принц Едуард, а аз, глупачката, едва не убих нашата любов заради моето подозрение.“

Кристиан я изгледа сурово. Мислите й проехтяха в главата му, все едно че ги бе произнесла на висок глас.

— Бриана, моля те, вслушай се в гласа на сърцето!

Хоуксблъд уви в килима трупа на Холънд и го метна на рамо, след което веднага напусна двореца по същия път, откъдето бе влязъл.

С трупа в килима, преметнат върху седлото, смелият рицар язди почти два часа. Стигна в една пуста местност и слезе от коня, разви килима и огледа трупа. На шийната вена на Холънд се виждаше остър разрез от хладно оръжие и това очевидно бе причината за смъртта му… освен ако не е издъхнал от страхотния удар в тила, от който е била отнесена задната половина на черепа му.

В този миг видя, че от жакета на убития се подава свитък с някакъв пергамент, опръскан с кръв. Измъкна го, видя кралския печат и разбра, че държи някакъв много ценен документ. Разчупи внушителното восъчно клеймо, още незасъхнало добре, и прочете заповедта на Едуард III. Думите бяха зацапани със съсирена кръв, но общият смисъл веднага му стана ясен.

Армията на Ланкастър няма да стигне до Поатие! Кралят нареждаше на сина си, принц Едуард, веднага да се върне в Бордо. За Черния принц бе равносилно на самоубийство да се изправи срещу французите само с десетхилядната си войска! Хоуксблъд изгледа с презрение мъртвия враг, проснат в нозете му, разбирайки, че Холънд никога не би съобщил на принц Едуард за тази заповед на краля — така би обрекъл Черния принц и бойците му на неминуема гибел.