Вирджиния Хенли - Арабският принц

— Искам тази утроба да се надуе с моя син. Той ще бъде следващият граф на Кент благодарение на мен!

В този миг Джоан разбра, че по някакъв начин той е убил Едмънд. Огледа се диво за нещо, с което да го удари. Сега Бриана не можеше да й помогне, трябваше сама да се справи. Обезумелият й поглед откри кинжала на Бриана, който бе паднал върху леглото, когато Холънд удари приятелката й. Джоан знаеше, че след секунди той ще я събори върху леглото. Знаеше, че ще я изнасили. Знаеше какво да направи!

Бриана постепенно идваше в съзнание. Опипа челюстта си, пулсираща от непоносимата болка. Струваше й се, че е била ударена с чук по лицето. Простена тихо и Нешър веднага се втурна към нея, сви се до коленете й и я докосна леко с лапата си, сякаш усети, че е наранена. Тя с мъка се надигна от пода.

Седна и се огледа, за да разбере къде се намира. За Бога, колко дълго е била в несвяст? Джоан е останала съвсем беззащитна и Холънд можеше да я насили, а дори и да стори нещо още по-лошо! Изпълзя към вратата и се опита тихо да я отвори. Не се изненада, че вратата е заключена.

Бриана се помъчи да си припомни какво й бе казала Адел за заключените врати. Главата започна да я боли. Притисна я с ръце, за да прогони болката. В този миг пръстите й напипаха фуркета в косата й. Точно за иглата говореше Адел!

Предпазливо го пъхна в ключалката и леко го завъртя. Стори й се, че изтече цяла вечност, преди да чуе изщракването на ключалката. Бриана затаи дъх, дано онзи звяр не е чул прищракването. Потърси кинжала. Господи, бе решила да убие Холънд! Застина от ужас, когато разбра, че ножницата е празна. Огледа се трескаво, но не го откри в стаята. Нямаше да се предаде! Грабна масивния бронзов свещник, подпрян до стената, и отвори вратата.

Холънд трескаво се събличаше. След миг щеше да се озове върху нея. Джоан стискаше кинжала в малката си ръка. Гледаше с погнуса отвратителния му член. Искаше да го отреже, за да не може никога повече да я осквернява. Щеше да се бори за живота си и за живота на Бриана. Знаеше, че Холънд ще се опита да убие приятелката й, за да не го издаде.

Когато Холънд се хвърли върху нея, Джоан заби кинжала в гърлото му. В същия миг Нешър се стрелна през вратата, скочи върху леглото и заби острите си зъби в слабините на Холънд. От гърлото му изригна агонизиращ вик, но се удави в хриптене, щом кръвта бликна от раната. Бриана се спусна след Нешър, замахна с тежкия бронзов свещник и го стовари върху главата на ранения мъж. Той потъна в локвата кръв, заляла белите чаршафи.

— Исусе! Джоан, жива ли си?

Приятелката й скочи ужасена от леглото, все още стискайки окървавения нож.

— Убих ли го? — задъхано прошепна тя.

— Струва ми се, че аз го убих — промълви Бриана и погледна към смазания череп на мъжа в леглото.

Хоуксблъд яздеше като бесен. В съзнанието му непрекъснато проблясваха като мълнии виденията за опасностите, които застрашаваха любимата му жена. Видя съвсем ясно как Бриана политна на пода от жестокия удар на Джон Холънд, но силата на свръхестествените му способности се простираше само дотук — отдалечен на десетки километри от нея, Кристиан беше безсилен. В следващия миг образите в пламналия му мозък избледняха и той едва не изпадна в истерия. Разбра, че се е случило нещо страшно, нещо неописуемо, пред което се смразява кръвта на човека… знаеше само едно: трябва да пришпори изтощения си кон, да изчерпи и последната капчица от сила в него, да препуска до сетния си дъх, но да се добере час по-скоро до Бордо.

Двете жени се вкопчиха отчаяно една в друга, ужасени от това, което бяха извършили. Но в същото време съзнаваха, че ако се наложи, отново щяха да го направят. За щастие Холънд не помръдна в окървавеното легло. Нещастните приятелки нямаха друг избор — трябваше или да го убият, или да загинат и двете от злодейската му ръка!

Едва бе отминала едната опасност, когато се зададе следващата. Започнаха да осъзнават последиците от безумно смелата си постъпка и страхът ги парализира. Бриана отиде до гардероба и измъкна една роба за Джоан, после нави края на килима и дотътри насред стаята тежкото тяло на Холънд.

Нямаха представа какво да правят с окървавения труп. Опасяваха се, че не могат дори да го вдигнат от пода — бившият съпруг на Джоан беше много набит и мускулест, — но нямаха друг избор.

— Ще изчакаме, докато се стъмни — прошепна Бриана. — Може би ще успеем да го замъкнем в градината.

В този миг усети с шестото си чувство, че приятелката й сега ще се строполи на пода в безсъзнание. Веднага се хвърли към нея, успя да я подхване под мишниците и я довлече до креслото при прозореца. Ако Джоан я изостави в този решителен миг, тя ще изпадне в безизходно положение. Паника се надигна в гърдите й. Струваше й се, че нещо се е вкопчило в гърлото й и яростно я души. Разумът й се замъгли от отчайващата мисъл, че е изправена пред смъртна опасност. Всеки момент бе готова да закрещи.