Вирджиния Хенли - Арабският принц

— Аз ще следвам твоите съвети, Глинис. Ти винаги си имала силата да лекуваш — отвърна Бриана.

— Когато принцеса Йоанна беше болна, държаха всички прозорци затворени, за да не идва зараза отвън, но аз мисля, че свежият въздух е много по-полезен. Зловонието в стая, където има болен от черна чума, е непоносимо.

Двете жени се прекръстиха и Глинис продължи:

— Не бях съгласна със сър Брей и да се дават силни очистителни. Те само карат болния да повръща още повече. Исусе, ако не умреше от чумата, умираше от лечението! Мисля, че е по-добре да му дадем отвара от билки, например от лайка. Тя ще му подейства успокоително и ще изчисти отровата от тялото му. Синапът, който се дава като очистително, може би само още повече възпалява червата.

Разтвориха широко прозорците и чистият въздух нахлу в стаята. Смениха изцапаните чаршафи с чисти и отново измиха тялото на графа с влажни кърпи. Знаеха, че болестта ще продължи дълго, и решиха да се редуват — докато едната беше при него, другата почиваше. Всяка сутрин и вечер проверяваха дали под мишниците и около слабините не са се появили ужасните черни подутини.

Докато седеше при леглото на болния през дългите нощи, Бриана мислеше за пътищата, които водеха от миналото към настоящето и бъдещето. Кристиан не се завърна при нея и тя се страхуваше, че никога повече няма да види съпруга си отново! На раздяла той й каза да се вслуша в гласа на сърцето си. Но как да стане това?

Опитваше се да стигне до дъното на собствената си душа и да намери отговорите на всички въпроси. Разбра, че обича Кристиан повече от живота си. Постепенно осъзна, че любовта й към него е безкрайна и изпълва цялото й същество. Обичаше го без значение какво бе извършил той. Любовта й беше абсолютна и безгранична. Щеше да го обича завинаги!

Препятствията, които сама бе изградила в себе си, падаха едно по едно. И тогава се случи чудо. Сърцето й се изпълни с топлина и щастие. Бриана никога не бе изпитвала такава радост. В този миг неочаквано, като ослепителна светкавица, я озари прозрението, че Хоуксблъд не е убил брат си. Мили Боже, колко сляпа е била!

Всичко е било пред очите й през цялото време, но тя упорито е отказвала да признае истината. Кристиан и принц Едуард са си разменили доспехите, както вече се бе случвало. Принц Едуард е пронизал с копието си Робер де Бошан!

Сълзите бавно се търкулна по бузата й. Тя горчиво заплака за ужасните мисли, които бе таила към Кристиан и които бяха тровили сърцето й. Дали той някога ще й прости? Да, ще й прости всичко! Ще се върне ли при нея? Да, хиляди пъти, да! Неговата любов към нея не се нуждаеше от доказване. Както и почтеността му. Младата жена се усмихна през сълзи, а после щастливо се засмя.

В този миг осъзна, че аквамариновите очи на болния я гледат втренчено, и тя се наведе над него.

— Буден ли сте, милорд?

— Шарон? Ти ли си, моя прелестна арабска принцесо? — Гласът му бе дрезгав като хрип на умиращ, но в него все още се долавяше властен тон. — Защо ме изостави? Защо избяга от мен посред нощ?

Бриана разбра, че той я мислеше за майката на Кристиан, и взе ръката му в своята.

— Моя малка арабска принцесо! Защо ме напусна?

Той бълнуваше, но тя реши да не разсейва заблудата му, това щеше да го успокои.

— Ги?

— Да, любов моя?

— Аз… се страхувах да замина с теб в непозната страна.

— Но аз бях твоят съпруг и баща на детето ти. Защо скри, че си бременна от мен?

Бриана се вцепени. Нима наистина майката на Кристиан е била арабска принцеса и граф Уорик се е оженил за нея? Той сграбчи ръцете й, сякаш никога нямаше да ги пусне.

— Ние принадлежахме на два съвсем различни свята — промълви Бриана.

— Знаеш, че ако ми бе казала за детето, щях да те накарам да дойдеш с мен.

— Да… да. Мислех, че е по-добре да не знаеш.

— Но той ме намери! Търсил ме е дълго, докато накрая ме намери!

— Да, намери те.

— Той е точно синът, какъвто винаги съм искал да имам. Благодаря ти, Шарон. — Без да пуска ръката й, Уорик затвори очи и заспа.

Когато на следващия ден слънцето изгря, Бриана осъзна, че бе минала цяла седмица, а Уорик беше още жив! В стаята влезе Глинис и повдигна чаршафа, за да провери дали са се появили черните отоци около слабините му. Уорик се възбуди.

Двете жени отскочиха от леглото и изумени се спогледаха.

— Какво очаквате от стария дявол, когато две хубави жени го опипват под кръста? — властно попита графът.

— Да благодарим на Бога! — прошепна Глинис. — Струва ми се, че той започва да оздравява.