Вирджиния Хенли - Брак за една година

— Виждаш ли?

— Джейн, изненадана съм, че не ти се повръща, сигурна ли си, че очакваш друго бебе?

— Съвсем сигурна… Месечното ми течение спря, гърдите ми са напрегнати и трябва да се облекчавам през всеки пет минути!

— Аа… — въздъхна замислено Джори и устните й се извиха в доволна усмивка.

Джейн се вгледа изпитателно в замисленото й лице.

— Джори… Ти да не би…

— Имам основание да се надявам — радостно прошепна Джори.

— О, скъпа моя. Линкс беше прав, ти наистина си твърдоглава!

— Да не си посмяла да му кажеш! Искам да се наслаждавам на тайната си колкото се може по-дълго, преди всички да побеснеят и да започнат да мятат гръм и мълнии!

— Робърт знае ли?

— Разбира се, че не! Нашите пътища са различни, но той винаги ще бъде част от мен.

Седмица по-късно Линкс де Уорън и свитата му пристигнаха в двора на Честър Касъл, а Джейн, която с нетърпение го очакваше, изтича да ги посрещне.

Тревожният му поглед обходи за миг дребната й фигура от главата до петите. От сияещото й лице разбра, че всичко е наред с нея и бебето. Бързо скочи от коня и нежно я привлече в прегръдките си.

— Как е рамото ти, любов моя?

— Заздравява бързо, макар че още малко ме боли и е доста чувствително! По дяволите, а аз така исках да се хвърля в прегръдките ти. Толкова много ми липсваше!

Впи устни в нейните, щастлив от страстния й отговор.

— Ммм, ще трябва да те оставям по-често сама, след като ще ме очаква такова посрещане.

— Само да видиш какви са стаите ни. Никога не съм си представяла, че може да съществуват такива прекрасни замъци!

— Почакай да ти покажа катедралата в Честър!

Джейн, облечена в любимата на Линкс розова рокля от фина вълна, стоеше изправена пред високия олтар, докато произнасяха отново брачните си клетви. Преди да излязат от катедралата, Джейн се огледа изумено.

— Никога не съм виждала нещо по-великолепно!

— Сега чувстваш ли се истински омъжена за мен?

Младата жена извърна лице към него.

— Да, вече наистина се чувствам като лейди Джейн де Уорън.

Линкс не можа да се сдържи и я подразни:

— Сега, след като вече си в Англия, ще трябва да се държиш като истинска лейди през цялото време. Повече няма да плуваш гола и няма да тичаш на воля сред дърветата. Това е цивилизована страна.

Джейн скри усмивката си. Реши, че една игра трябва да се играе от двама.

Рицарите на Линкс де Уорън и тези на графа на Честър се наслаждаваха на сватбеното тържество в голямата зала. Когато стана време младоженците да се оттеглят в покоите си, Джейн поиска още вино и пожела да послуша музикантите. Тя видя нетърпението на Линкс, който с всяка изминала минута ставаше все по-неспокоен, но се правеше, че не забелязва нищо. След половин час реши да сложи край на мъките му.

— Да оставим ли мъжете да се забавляват с играта на зарове? — многозначително предложи тя и бе възнаградена с благодарна въздишка. Тогава прикри усмивката си — още не бе свършила с играта!

Когато вратата на стаята се затвори, Джейн потъна в прегръдките му.

— Линкс, скъпи, благодаря ти, че доведе Бланш, много съм привързана към тази бяла кобила, но, разбира се, знам колко си строг, когато съм бременна. — Подпря ръце на гърдите му и леко се отдръпна. — Обещавам да ти се подчинявам за всичко: никаква езда, никакво тичане, никакво любене, никакво претоварване!

„Никакво любене?“ Линкс впи тревожен поглед в нея, за да се увери, че говори сериозно. Тя наистина изглеждаше напълно сериозна.

— Сега, след като съм лейди де Уорън, искам да бъдеш горд с мен. Научих се да свиря на лютня и да играя на шах, за да те забавлявам през дългите зимни вечери. Позволи ми да ти покажа — нетърпеливо добави младата жена.

— Но сега не е зима — нещастно възрази Линкс.

— Моля те! Ще поиграеш ли с мен? — сладко го помоли тя.

Предизвикателните й думи мигновено го възбудиха. Линкс седна неохотно и намести втвърдения си член. Не можеше да откъсне поглед от красивата си съпруга; почти не виждаше дъската и разсеяно местеше фигурите.

— Линкс, да не би да те отегчавам? — невинно попита тя.

— Не, любима, но защо да не направим играта по-интересна и да не играем с някакъв залог?

— Както желаеш, скъпи.

След секунда Линкс взе една от нейните пионки и Джейн с въздишка свали сатенената си пантофка и му я подаде.

— А, не, любов моя! Аз ще избера залога. — Зелените му очи се присвиха. — Искам роклята ти, тя е любимата ми.

С още по-голяма неохота Джейн разкопча копчетата и бавно свали розовата рокля. Движенията й бяха толкова предизвикателни и съблазнителни, че Линкс заподозря нещо. Малката палавница си играеше с него, нямаше грешка! Нарочно направи погрешен ход с един от офицерите си и видя как тя бързо го прибра.