Вирджиния Хенли: Брак за една година

Всяка армия разполагаше с отделен конвой от продоволствия, товарни коне, оръжия и фураж, които щяха да бъдат превозени от Дъмфрис до замъка в Уигтън, близо до Карлайл, след това до Ланкастър и Честър, а от там до огромните имения на де Уорън в южна Англия.

Линкс смяташе, че Джок Лесли е незаменим управител и затова му предложи да се пренесе с цялото си семейство. Джок обаче поклати глава.

— Ние сме служители в замъка, милорд, и ще се грижим за Дъмфрис, докато се върнете.

— Джок, може да мине цяла година — настоя Линкс, — а вие много ще липсвате на Джейн.

— Ние имахме семеен съвет и решихме всички да останем в Дъмфрис, с изключение на Кийт. Той не може да понесе раздялата с вашите коне.

— Джейн е много радостна, че Кийт ще дойде с нас и вече мисли да повика при себе си някои от по-големите си племенници и племеннички, за да се изучат в Англия.

— Това ще стане само през трупа на Магота! — засмя се Джок.

Личните вещи на Джори напълниха цяла каруца, а Джейн бе заета от сутрин до вечер с опаковането на мебели, съдове, дрехи, както и цялата детска стая на Линкълн Робърт. Бе убедила Грейс Мъри да дойде с тях. Бавачката се страхуваше от Англия и англичаните, но бе много привързана към младия господар.

Три дни след като Джон де Уорън потегли, уелските стрелци на Линкс също се отправиха на път, а след още три дни щяха да ги последват рицарите и семейството му. Тръгваха тъкмо навреме. Брус бе съобщил на Линкс, че се е срещнал с Комин и двамата са подписали тайно споразумение.

Тази вечер Джейн изкъпа сина си, а Линкс й помогна да го сложи в леглото.

— Ще трябва да вземем двете люлки и ваната. О, подсети ме да помоля Томас да намери място и за нашата вана.

Линкс изпъшка.

— Ако сложиш още ненужен багаж, всички ще затънем в някое мочурище. Да не би да мислиш, че в Англия няма вани?

Джейн се повдигна на пръсти и обви ръце около врата му.

— Не ме е грижа за ваните, но моят омагьосан вир ще ми липсва. Ще ме заведеш ли утре там за последен път?

Линкс я обичаше толкова много, че не можеше да й откаже нищо.

След Фолкърк, Фиц-Уорън изпадна в затруднено положение. Монтийт го избягваше, после се укри, докато замисляше как да предаде Уилям Уолас. Не можеше да се завърне в армията заради заповедта за задържането му, която бе издал баща му. Дори собствените му офицери се обърнаха срещу него. За да спасят главите си, те бяха готови да го предадат на губернатора, а освен това знаеха твърде много за тъмните му сделки.

Колкото повече парите му се топяха, толкова повече в гърдите му избуяваше омразата срещу Джон и Линкс де Уорън. Имаше скрити съкровища в Тортуолд, но когато се завърна в замъка, видя, че рицарите на Линкс де Уорън пазеха външните порти. Върна се в Единбург. Криеше се из бордеите. Постоянно се местеше, докато накрая парите му свършиха. Тогава се принуди да се промъква тайно в замъка под прикритието на нощта, да краде храна от кухните и да спи в конюшните.

Баща му денонощно бе заобиколен от охрана и бе невъзможно да се добере до него. Когато узна, че Джон е болен, започна е цялото си сърце да се моли старата свиня да умре по-скоро. Освен това дочу от слугите в замъка, че кралят също не е добре. Една надежда се зароди в покварения му мозък. Нямаше да бъде трудно да се сприятели с принца на Уелс. Ако влезе под кожата на младия Едуард, може би новият крал ще му даде за награда графство Съри. Разбира се, трябваше преди това да отстрани Джон и Линкс де Уорън.

Когато Джон замина за Дъмфрис, Фиц-Уорън го последва и намери безопасно убежище близо до гората Селкърк. Летните нощи бяха топли, а дивечът в такова изобилие, че не се нуждаеше от нищо друго, освен от ловджийския си нож и лък, които измайстори от един здрав клон от борика. Наблюдаваше и чакаше, обзет от мисълта за убийство.

Линкс настани Джейн на седлото пред себе си. Докато яздеха бавно покрай брега на река Нит, Джейн му посочи двойка лъскави видри във водата. Линкс дръпна юздата, за да могат да ги погледат. Животните излязоха на брега и започнаха да се преследват игриво сред високите дървета.

Джейн се облегна на гърдите му, наслаждавайки се на усещането на силните и здрави мускули, напълно възстановени след болестта. Ръката на Линкс се обви около кръста й и той обърна коня и го насочи към гората. Една подплашена сърна се стрелна сред дърветата.

— Конят ти я изплаши, трябваше да дойдем пеша!

— Тогава щях да бъда лишен от удоволствието да яздя с теб между бедрата.