— Обичам те, Джейн. — Целуна я по челото и даде знак на Джори да го последва навън.
— Джейн пак ли е бременна?
— Да, наглеждай я заради мен. Трябва да довърша една работа.
На двора Томас го чакаше с оседлан кон. Линкс облече кожения жакет, който оръженосецът му подаде и препусна към гората. Не му отне много време, за да направи зловещото си откритие. Гърлото на Фиц-Уорън зееше, а тялото му бе жестоко разкъсано. Линкс се наведе, за да го вдигне.
— Аз ще го направя, милорд — предложи Тафи.
— Не, аз ще го направя. Не искам да бъде погребан близо до вира на Джейн.
* * *
Господарят на Дъмфрис и рицарите му трябваше да напуснат замъка на следващия ден, но сега отпътуването им се забавяше. Джейн го уверяваше, че може да потегли, но Линкс настоя тя да остане още няколко дни в леглото, увещавайки я, че няма никаква причина да бързат толкова много. Обаче на следващия ден съдбата го опроверга.
Робърт Брус, съпроводен от двама рицари, се появи на разпенения си кон в двора на Дъмфрис. Линкс видя посивялото му лице и веднага разбра, че нещо не е наред.
— Няма никакво време! Защо, за Бога, си все още тук?
— Джейн не е в състояние да пътува. Какво се е случило?
— Комин ме предаде! Изпратил е подписаното ни съглашение на Едуард Плантагенет. Ние заловихме пратеника му с изобличителните документи.
— Исусе Христе, той наистина няма търпение да те види мъртъв!
— Е, вместо това смъртта застигна него самия! Преди малко го пронизах пред олтара на манастира.
— Юда! А сега какво ще правиш?
— Отивам в Скун, където незабавно ще ме коронясат. Нямам друг избор. Иначе ще ме задържат за предателство.
— Ти си убил Комин върху свята земя… Ще трябва да получиш опрощение на този смъртен грях!
— Духовенството е на моя страна. Не се тревожи за мен, приятелю, погрижи се за собствената си безопасност. Още днес трябва да напуснеш Шотландия! — Обърна коня си и препусна. Линкс остана да гледа втренчено след него. По някакъв странен начин съдбите им бяха необяснимо преплетени. През последните часове враговете и на двамата срещнаха смъртта.
* * *
— Има малка промяна в плановете — осведоми Линкс Джейн и сестра си Джори. — Ще се наложи да тръгнем днес, но аз мисля, че ездата ще е твърде непосилна за вас двете и Линкълн Робърт. Ще ви изпратя с кораб от Солуей до пристанището на Честър. След седмица ще се срещнем там.
И съпругата, и сестра му се опитаха да протестират, но Линкс остана непреклонен. Дръпна Джори настрани и й даде обяснение, което бе уверен, че ще я задоволи.
— Знам, че можеш да яздиш не по-зле от рицарите ми, но Джейн не е здрава, а освен това трябва да мислим и за Грейс Мъри и бебето. Искам да отидеш с тях и да се грижиш за съпругата ми вместо мен.
— Прав си. За нас ще бъде по-добре да пътуваме с кораб. Не се тревожи за Джейн. Аз съм страхотен моряк и ще се грижа добре за нея.
Когато Линкс се върна в стаята, Джейн сложи ръка на рамото му.
— Линкс, нещо не е наред. Вчера ми каза, че няма нужда да бързаме.
Той се взря в лицето й. Знаеше, че трябва да бъде искрен с нея.
— Отнася се за Брус… Той замина за Скун, за да поиска короната. Ако останем в Шотландия, можем да бъдем обвинени в държавна измяна. — Покри ръката й със своята. — Моля те, не казвай на Джори. Знам колко е импулсивна… Само един Бог може да отгатне какво би направила… Най-малкото ще се разтревожи ужасно.
— Джори ще бъде добре. Тя е много силна.
— По-скоро твърдоглава.
— Семейна черта.
Линкс я прегърна нежно, като внимаваше с раненото й рамо.
— Искам да си легнеш веднага щом се качиш на борда. Тревожа се за бебето и за раната ти. По дяволите, ти изобщо не бива да пътуваш!
— И двамата ще бъдем добре, обещавам ти.
— Идвам с теб!
— Не, Линкс, знаеш, че трябва да се погрижиш за хората си. Само след седмица ще се срещнем в Честър.
— Тогава ще наредя на Томас и Тафи да те придружават.
— О, скъпи, те ща са ти благодарни за това!
* * *
По-малко от два часа след като отплаваха, Джори увисна на перилото на кораба и повърна всичко, което бе яла през този ден. Джейн я отведе в каютата й и изми ръцете и лицето й с розова вода.
— Искам да си легнеш, а аз ще ти донеса отвара от мента. Помага срещу повръщане.
— Предполагаше се, че аз трябва да се грижа за теб! — простена Джори.
— И ще го направиш. Ментата ще успокои стомаха ти.
Половин час по-късно Джори вече не изглеждаше толкова зле. Джейн затвори сандъчето си с билки и лекове и приседна на леглото.
Читать дальше