Вирджиния Хенли - Брак за една година

Робърт стисна зъби и се запита дали в документите, които бяха намерени при залавянето на Уолас, няма нещо, което да го компрометира. Знаеше, че то би повлияло зле на тайния му съюз с ирландския граф на Ълстър. Но когато пристигна в Локмабън, си отдъхна с облекчение.

Със задоволство узна, че всемогъщият граф на Ълстър не одобрява зверската разправа с Уолас. Тогава Брус пристъпи направо към въпроса и предложи на де Бърг да се сгоди с дъщеря му, а в замяна ирландският граф да подкрепи претенциите му за короната на Шотландия.

— Бейлиол е мъртъв, а и двамата знаем, че дните на крал Едуард са преброени. Неговият наследник не е заплаха за никого, освен за самия себе си — убедително заяви Робърт.

— Ще трябва да се биеш с Комин. В крайна сметка всичко се свежда между вас двамата. Не знаеш ли, че той претендира за наследството на Бейлиол, тъй като му е роднина?

Брус язвително се засмя.

— Не ми се вярва Едуард Плантагенет да приеме благосклонно тези претенции.

— Не, в момента Комин не е от любимците на краля — съгласи се Ълстър.

Двамата говориха до късно през нощта. Едуард де Бърг, който гледаше в бъдещето, реши, че си заслужава да рискува заради Робърт Брус. Не бе особено трудно да се убеди могъщият ирландски граф да се съгласи на таен годеж.

Брачните документи бяха изготвени и подписани, а младата Елизабет де Бърг едва не припадна от щастие по време на среднощната годежна церемония.

В края на седмицата де Бърг и Брус придружиха Елизабет до Дъмфрис, откъдето баща й щеше да я отведе на кратко пътуване до любимата й Шотландия. Момичето бе опиянено от щастие, въпреки че Робърт все още не бе започнал да я ухажва официално.

В Дъмфрис, след като всички се оттеглиха, Брус и де Уорън останаха да поговорят насаме.

— Джон изглежда отпочинал, но от това, което каза на вечерята, си личи, че е много засегнат от пренебрежителното отношение на Едуард.

— Явно един от нашите врагове пълни ушите на краля с лъжи. Подозирам Фиц-Уорън; нищо не му пречи в момента да е в Англия. Ако е така, ще го намеря и ще го убия. Двамата с Джон решихме да се върнем в нашите английски имения. По този начин, когато Едуард ни заповяда да потушим бунта на Брус, ще сме далеч от Шотландия и ще можем да се направим на глухи.

— Знам, че времето е настъпило. Ако не действам решително сега, после ще бъде твърде късно. Никога не съм бил по-далеч от благоволението на Едуард. За пръв път и моят враг Комин се намира в същото положение.

— Как така?

— Комин иска това, което беше на Бейлиол.

— Господи, това е сделка за имения и богатство. Много жалко, че не можете да обедините силите си срещу Едуард.

Брус се усмихна.

Линкс напълни чашата на приятеля си.

— Хитра свиня. Какво си замислил?

— Комин е затворен в замъка си в Долсуинтън. Ще му изпратя предложение. Да се подкрепим за короната. Който изгуби, ще получи земите и замъците на другия. Какво мислиш?

— Великолепно! Това е предложение, което той не може да откаже!

— Време е да се погрижа за собствените си интереси. — Линкс се ухили, питайки се наум какво ли още е правил този негодник.

— Двамата с Комин не си вярваме. Аз няма да отида в Долсуинтън, а той няма да дойде в Локмабън. Трябва да се срещнем на неутрално място.

— Можете да използвате Дъмфрис.

Брус поклати глава.

— Не искам да се въвличаш във всичко това. Трябва да си в безопасност в Англия.

— А какво ще кажеш за францисканския манастир?

— Разумно. Тъжно ми е, че ще трябва да напуснеш Дъмфрис, но когато стана крал и нашите две страни сключат мир, ще можеш да се върнеш.

— Съпругата ми и синът ми са шотландци. Не се бой, някой ден ние ще се завърнем в Дъмфрис.

— Да не би Джейн да е нещастна? — загрижено попита Робърт.

— Не, тя е готова да изпълни всяко мое желание, въпреки че мисълта за Англия я плаши до смърт.

— Значи тя няма никаква представа колко са разкошни именията на де Уорън там?

— Разбира се, че не, да не би да смяташ, че се е омъжила за мен заради богатството ми?

— А защо иначе ще се омъжва за такъв грозен звяр като теб?

Робърт Брус безшумно се отправи към кулата и тихо почука на вратата. Джори отвори.

— Моя единствена любов, дойдох, за да се сбогуваме. Джори потъна в прегръдките му, преглъщайки сълзите си. Искаше завинаги да запомни сияйната й усмивка.

— Робърт, любов моя, ти завинаги ще останеш част от мен.

Никак не бе лесно за де Уорън и хората му да опразнят Дъмфрис и да се завърнат в Англия. Но Джон разполагаше с малка армия, която щеше да ги придружи до Съри. Беше решено да пътуват с чести спирания, като Джон и личната му охрана щяха да тръгнат първи. След няколко дни щяха да ги последват уелските стрелци. Накрая трябваше да тръгне Линкс де Уорън заедно с рицарите, оръженосците и семейството си.