Вирджиния Хенли: Брак за една година

Тогава кавалерията на Комин също излезе на бойното поле. Кралят на Англия, с лице посивяло от болки, заповяда на своята кавалерия да заобиколи тресавището и да нападне противника в гръб.

Разгромените шотландци панически побягнаха през гористите хълмове към Фолкърк. Но на бойното поле останаха десет хиляди трупа. Когато Едуард Плантагенет узна, че Уилям Уолас не е сред мъртвите, той заповяда да го преследват, докато го заловят. Но въпреки усилията си, никъде не можаха да открият и следа от бунтовника.

Едуард Плантагенет, измъчван от непоносими болки и заобиколен от гладуваща армия, реши да прекоси границата и да се оттегли на английска територия в Карлайл. Уолас бе обявен за държавен изменник. Кралят издаде заповеди за залавянето и на Монтийт и Комин.

Не след дълго Комин изпрати послания до Едуард, в които изтъкваше ролята, която бе изиграл в победата на англичаните над Уолас. След дълги размишления, умният и гъвкав крал прости на Комин, тъй като, ако го обезглавеше, това разчистваше пътя на Робърт Брус към трона на Шотландия.

Графът на Монтийт никак не очакваше да се окаже от губещата страна. Той се укри сред доверени приятели. Остана изумен от броя на шотландските благородници, които преди се противопоставяха на английския крал, а сега злословеха по адрес на Уилям Уолас и способностите му на водач. Монтийт наблюдаваше всяка маневра на Комин и не пропусна предложението му да сътрудничи на Едуард в замяна на пълно опрощение.

Хитрият граф на Монтийт не закъсня да последва примера на Комин и влезе в тайни преговори с Едуард Плантагенет. Срещу помилване и пост на губернатор на Дънбартън, графът на Монтийт обеща да предаде Уилям Уолас в ръцете на краля.

— Вярно ли е, че кралят умира? — попита Линкс де Уорън Робърт Брус, който току-що се бе върнал от Карлайл Касъл.

— Де тоз късмет! — безцеремонно отвърна Робърт.

— Но не са ли изпратили да повикат принц Едуард?

— Да, кралят заповяда синът му да дойде незабавно. Никога досега в живота си не съм виждал такова жалко подобие на принц! — презрително изсумтя Робърт.

— Младият Едуард навремето беше прекалено разглезен и женствен, но аз не съм го виждал от няколко години. Надявам се, че с възрастта е поумнял.

— Той е напълно неподходящ за крал. Едно недорасло конте, заобиколено от любовници.

— Такъв слаб владетел със сигурност е изгоден за теб — тихо рече Линкс.

— Да, аз много повече бих се страхувал от костите на мъртвия баща, отколкото от живия син!

— Губернаторът лежи на горния етаж. Има треска. Пристигна вчера, за да ми съобщи за слуховете, че Уолас бил заловен.

Брус замислено повдигна вежди.

— Значи това е причината за бързото възстановяване на Плантагенет. Кралят внезапно се почувства достатъчно добре, за да се върне в Лондон.

— Ако това е истина, Уолас ще бъде подложен на жестоки мъчения и осъден на смърт. Няма да има прошка за този заклет враг на краля — убедено заключи Линкс.

— Истинска ирония на съдбата е, че такъв смел и всеотдаен воин като Уолас ще бъде осъден на смърт, докато един истински предател като Комин ще благоденства — горчиво рече Робърт.

— Може би моментът е назрял — тихо добави Линкс. Брус смръщи тъмните си вежди. Явно обмисляше думите на приятеля си.

— Шотландците никога няма да приемат английски владетел, нито пък църквата ще отстъпи. Ще се намери някой друг, който ще заеме мястото на Уолас и битките ще продължат, докато Едуард умре. След това синът му ще изгуби всичко, което баща му е спечелил във войните. Така че всички жестокости и убийства ще са били напразни. Уморен съм от войната — откровено заключи Линкс.

— Ако се опълча срещу краля, ти ще застанеш ли срещу мен? — тихо попита Робърт.

Линкс поклати глава.

— Ще се върна в именията си в Англия.

Брус погледна към небето.

— А губернаторът?

— Здравето му е разклатено. Струва ми се, че ще мога да го убедя да се откаже от поста си и да се оттегли в Англия.

Джори, която бе останала да почете на чичо си, слезе по стълбите, за да се присъедини към двамата мъже. Тя се взря изпитателно в лицето на Робърт, за да разбере дали е взел решение по въпроса, който бяха обсъждали. Лицето му бе мрачно и непроницаемо. Робърт взе ръкавиците си за езда.

— Не мога да остана. Ще пояздиш ли малко с мен, Джори?

— С удоволствие, милорд. — Лицето й светна. Престори се, че цялото време на света им принадлежи.

Робърт оседла кобилата на Джори, повдигна я и я постави на седлото. После, без да си кажат нито дума, двамата препуснаха към дърветата. Там скочиха от конете, привързаха ги за едно дърво и се хвърлиха в прегръдките си. Целува я до изнемога. Накрая Джори се отдръпна.