Вирджиния Хенли - Брак за една година

Джейн му хвърли закачлив поглед през рамо.

— Обикновено е обратното. — Думите й го възбудиха.

Джейн не можа да се сдържи и го подразни:

— Ако сте разгорещен и раздразнен, милорд, едно плуване ще ви охлади.

— Тогава по-добре да забравим за плуването.

— Но, мой скъпи милорд, щом няма да плуваме, тогава няма смисъл да се събличаме — дяволито подхвърли Джейн.

Линкс скочи от коня и я вдигна, като я остави да се плъзне покрай тялото му.

— Наистина ли няма, любов моя?

Трапчинките й се появиха.

— Не се съмнявам, че ще намериш причина.

Линкс бавно я съблече, вкусвайки с наслада взаимната им възбуда. Дари с целувка всяко кътче на прекрасното й тяло. Огряна от топлите слънчеви лъчи, Джейн му отвърна със същото, докато той припряно сваляше дрехите си. Страстта им лумна бързо, разпалена от вълнението, че се любят в своя малък рай.

Линкс се излегна върху меката трева, сред уханните диви цветя и я придърпа върху себе си, така че телата им бяха полускрити от буйната растителност. Лекият летен бриз ги галеше.

— Обичам те — прошепна младият мъж между две целувки.

— Кога откри, че ме обичаш? — Джейн се притисна към него, мечтаейки този вълшебен миг никога да не свършва.

— Винаги съм те обичал.

— Лъжец — закачливо захапа тя крайчеца на ухото му. — Ти изобщо не ме забелязваше, докато Джори не ми показа как да те накарам да ревнуваш. Признай си, че се влюби в лейди Джейн Предизвикателство.

Линкс я целуна страстно, без да откъсва очи от нейните.

— Искаш ли да узнаеш истината? Всичките женски хитрини, на които Джори те е научила, можеха да ме накарат да те желая и дори да изгарям от страст по теб, но единствено твоето нежно, добро и всеотдайно сърце ме накара да те обичам. Когато лежах на смъртното си легло, ти ми даде всичко… без да искаш нищо в замяна. От този момент аз безнадеждно и отчаяно се влюбих в теб.

Сърцето й се преизпълни с щастие.

— Ммм, любов и страст, каква великолепна комбинация — промърмори младата жена и притисна подканващо тялото си към него. Устните им се сляха в дълга целувка и всякакви думи станаха излишни.

Скрит сред гъстите листа, Фиц-Уорън наблюдаваше двойката с блеснали от злоба очи. Омразата към Линкс, която таеше в душата си, пулсираше и се разнасяше във вените му като смъртоносна отрова. Линкс бе виновникът за нещастието му, той бе причината баща му да го отхвърли, да изпадне в немилост, изворът на всичките му страдания! Фиц-Уорън прокле омразния си братовчед, който все още бе жив след смъртоносния удар. Този кучи син дори процъфтяваше и се наслаждаваше на живота!

Високата трева му пречеше да вижда какво става, ала чуваше всяка дума, всяко шумолене, всеки страстен вик и любовно стенание. Обузда нетърпението си — този път не биваше да се проваля. Стисна лъка и стрелата и приклекна.

Линкс се отърси от приятната отмала, която го бе накарала да задреме в топлия следобед.

— Будна ли си, любов моя?

— Ммм, гледах нещо в тревата, което никога досега не съм виждала.

— И какво е то? — Плъзна длан по голия й гръб и я задържа върху дупето й.

— Двойка красиви охлюви, които се чифтосват. Гледката наистина е омагьосваща.

Докато ги наблюдаваха, охлювите се докосваха, преплитаха, галеха и извиваха в чувствен танц.

— И аз искам да те любя така — прошепна Линкс.

— Ти точно така ме любиш.

— Наистина ли съм толкова съвършен любовник?

— Да… Освен това отново очаквам дете.

Линкс я изгледа смаяно.

— Джейни… не бива да бягаш гола из гората.

Тя се изправи и тръсна разрошените си къдрици.

— Мога и ще го направя! И да не си посмял да ми казваш, че не мога да яздя или да плувам! — Запъти се с гъвкава походка към водата и погледна през рамо, уверена, че той ще я последва. Беше до половината във вира, когато чу радостния му вик и се обърна.

Внезапно видя един мъж иззад дърветата, насочил опънатия си лък към Линкс.

— Линкс! — Очите й се разшириха от ужас.

Линкс се обърна рязко и смъртоносната стрела мина на косъм покрай него. Ала в същия миг чу как Джейн извика от болка. Линкс разпозна омразния Фиц-Уорън, който хукна да бяга. Стомахът му се сви на топка от страх, когато видя как любимата му изчезва във водата. Знаеше, че стрелата е пронизала тялото й, и отчаяно отправи гореща молба към небесата раната да не е смъртоносна.

Хвърли се във вира и яростно заплува към мястото, където я видя да изчезва. Паниката, сграбчила сърцето му, се усили при мисълта, че може да не я види в тъмната вода. Гмурна се, после се показа на повърхността, за да поеме въздух, после отново се гмурна. Накрая различи отпуснатото й тяло, което се носеше близо до дъното, и разбра, че е в безсъзнание.