О. Хенри - Принцът от гъсталака

Всички знаеха, че вината всъщност е на Петер Хилдесмюлер, тъй че никой не обърна внимание на думите му. Миг по-късно се чу странен, плах гласец, който изрече:

— Мамо!

Фрау Хилдесмюлер първо си помисли, че това е духът на Лина, но после се спусна към задната част на закритата кола и с радостен вик откри там самата Лина. Майката обсипа бледото й личице с целувки и щеше да я задуши в прегръдките си. Очите на момиченцето бяха натежали от дълбокия сън на изтощението, но тя намери сили да се усмихне и се притисна в онази, която толкова отдавна копнееше да види. Там, сред чувалите с пощата, сгушена в странни одеяла и завивки, Лина бе лежала, потънала в дълбок сън, докато не я събудиха гласовете наоколо.

Фриц я погледна тъй втренчено, че очите му за малко да изхвръкнат иззад очилата.

— Всевишни Боже! — възкликна той. — Как попаднала в тази кола? Значи днес не само едва не убит и обесен от разбойници, ами сега губя разсъдък, тъй ли?

— Ти ни я доведе, Фриц — извика фрау Хилдесмюлер. — Как да ти се отблагодарим? Кажи на мама как се озова в колата на Фриц.

— Не знам — отвърна Лина. — Но знам как се измъкнах от хана. Принцът ме отнесе.

— За Бога! — възкликна Фриц. — Ние всички май полудява.

— Открай време си знаех, че някой ден ще дойде — каза Лина и се настани върху вързопа със завивките й, оставен на тротоара. — Снощи той се появи пред мен със своите въоръжени рицари и превзе замъка на човекоядеца. Счупиха съдовете и събориха вратите с ритници. Натикаха господин Малоуни в един варел с дъждовна вода и посипаха госпожа Малоуни с брашно от глава до пети. Работниците започнаха да скачат през прозореца и хукнаха към гората, щом рицарите започнаха да гърмят. Те ме събудиха и аз надзърнах надолу по стълбата. И тогава Принцът се появи, уви ме в завивките и ме изнесе навън. Беше толкова висок, силен и прекрасен. Лицето му бе грапаво като четка за дъски, но говореше тихо и благо и миришеше на шнапс. Сложи ме на седлото пред себе си и двамата потеглихме, заобиколени от другите рицари. Беше ме прегърнал, аз заспах и се събудих чак у дома.

— Глупости! — извика Фриц Бергман. — Вълшебни приказки! Как се озовала от каменна кариера в моя кола?

— Принцът ме доведе — отвърна Лина убедено.

И до ден днешен добрите люде от Фредериксбург не са успели да изкопчат от нея друго обяснение.

© 1997 Людмила Левкова, превод от английски

O. Henry

A Chaparral Prince, 1907

Източник: http://bezmonitor.com

Разпознаване: ScanHeads

Редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Гласът на града. Сборник разкази

Издателска къща „Кронос“, София, 1997

Художник: Борис Драголов

Редактор: Пламен Мавров

ISBN 954-8516-29-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13749]

Последна редакция: 2009-10-09 16:50:00

Довиждане (нем.), б.е.р.

Гръм и мълнии! (нем.), бел.пр.

Моят господин Фриц. (нем.), б.е.р.

Игра на думи — sauerkraut (нем.) кисело зеле, бел.пр.

Вид сирене с характерен мирис на плесен, произвеждано в провинция Лимбург, Белгия, бел.пр.

Солен хляб, често замесвай във форма на плитка, (нем.), бел.пр.

Боже мой (нем.), б.е.р

Танцувай! Две бири! (развален немски), б.е.р