О. Хенри - Принцът от гъсталака

Същинската работа, причина за зловещата им нощна езда, бе приключена, Фриц и неговата пощенска торба, както и мулетата му, можеха да послужат за лека отмора, приятна почивка след тежките задължения на тяхната професия. На двайсет мили в югоизточна посока стоеше един влак със спрян локомотив, изпаднали в истерия пътници и ограбен пощенски фургон. Това бе сериозното занимание на Хондо Бил и неговата банда. С доста прилично възнаграждение в пари и сребро, грабителите заобикаляха в широк полукръг в западна посока през по-рядко населените райони с намерение да пресекат Рио Гранде през някой брод и да потърсят убежище в Мексико. Плячката от влака бе превърнала заклетите разбойници в жизнерадостни веселяци.

Разтреперан от накърненото достойнство и изпълнен с опасения, Фриц се изкачи на пътя, след като отново намести своите внезапно паднали очила. Бандитите бяха слезли от конете си, пееха, подскачаха и крещяха, като по този начин изразяваха своето доволство и наслада от щастливия живот извън закона. Застанал пред мулетата, Роджърс Гърмящата змия дръпна малко по-необуздано юздите на нежноустия Дондер, който се изправи на задните си крака и изпръхтя силно в израз на протест срещу причинената болка. В същия миг Фриц изрева гневно, хвърли се срещу мощния Роджърс и започна усърдно да налага с юмруци сащисания бандит.

— Злодей! — крещеше Фриц. — Куче, негодник! Този муле има рана до уста. Аз теб глава откъсна от рамене… Бандитници!

— У-хаа! — изви Гърмящата змия, като се заливаше от смях и клатеше глава, — някой да махне от мен тоя sour-krout 4 4 Игра на думи — sauerkraut (нем.) кисело зеле, бел.пр. .

Един от бандитите дръпна Фриц за пеша на палтото и в гората отекнаха мощните коментари на Гърмящата змия.

— Глей го ти дребния винервурст — избоботи той добродушно, — не е чак такъв мерзавец за немчуга. Как само бързо се застъпи за животинчето си, а? Харесва ми такъв кон като неговия, па бил той и муле: Ах, окаяни Лймбургер 5 5 Вид сирене с характерен мирис на плесен, произвеждано в провинция Лимбург, Белгия, бел.пр. , само как ми се нахвърли. Тпруу, айде стига… Няма повече да ти нараня устата, успокой се.

Вероятно нямаше да стане дума за пощата, ако не беше Бен Мрачния, заместникът на главатаря, който очевидно притежаваше известен разум, гарантиращ нови неприятности.

— Виж, главатарю — обърна се той към Хондо Бил, — в тия пощенски чували сигурно има добра плячка. Въртял съм търговия с коне с дойчовците около Фредериксбург. Познавам стила на тия мошеници. Големи пари минават през пощата към този град. Немчугите поемат риска да изпратят хиляда долара, увити в парче хартия, вместо да платят на банката да ги обслужи.

Още преди Мрачния да е довършил речта си, Хондо Бил, близо метър и деветдесет, с благ глас и поривисти действия, вече влачеше чувалите от задната част на колата. В десницата му проблесна нож и всички чуха звука от раздиране на плата, когато острието му се заби в здравия брезент. Разбойниците се скупчиха около него и започнаха да разкъсват писма и пакети, оживявайки усилията си с цветисти ругатни по адрес на подателите, които сякаш тайно се бяха наговорили да опровергаят предсказанието на Бен Мрачния. В пощата за Фредериксбург не бе намерен нито един долар.

— Засрами се — заяви строго Хондо Бил на пощальона. — Как може да разнасяш наоколо купища такава стара и ненужна хартия? Какво искаш да кажеш с това, впрочем? Вие, немчугите, къде си пазите парите?

Пощенският чувал от Болинджър се отвори като кокосов орех под ножа на Хондо. Той съдържаше само шепа писма. Докато стигнат до този чувал, Фриц вече не беше на себе си от ужас и вълнение. В този миг си спомни за писмото на Лина. Обърна се към главатаря на бандата и го помоли да пощадят въпросното послание.

— Много съм ти задължен, немчо — отвърна Хондо на обезпокоения пощальон. — Сигурно това е писмото, което търсим. Вътре има пари, нали? Ето го. Дайте светлина, момчета.

Хондо намери писмото до госпожа Хилдесмюлер и го отвори. Другите го бяха наобиколили и палеха един от друг усукани писма, за да му светят. Хондо се втренчи с ням укор в единствения лист хартия, запълнен с типичния за немската ръка ъгловат почерк.

— Каквото и да е това, дойчо, ти ни изигра. Казваш, значи, че било ценно писмо? Твърде подъл трик за твоите близки приятели, които искат да ти помогнат да си разнесеш пощата.

— Това е китайско писмо — обади се Санди Моралния, надничайки през рамото на Хондо.