О. Хенри - Принцът от гъсталака

— Ти не си с всичкия си — обади се друг от бандата, впечатляващ момък, окичен с копринени кърпички и никелови плочки. — Това е стенография. Веднъж в съда видях да пишат така.

— О, не, не, не… Това немски език — поясни Фриц. — Просто едно момиче пише на майка, нищо друго. Малко бедно момиче, болно и отрудено, дето трепе се далеч от дома. Ах! Колко мъчно! Добри ми господин разбойник, ще позволи ли вземе това писмо?

— Ама ти за какви ни взимаш, по дяволите, старче Pretzels 6 6 Солен хляб, често замесвай във форма на плитка, (нем.), бел.пр. ? — възкликна Хондо с внезапна и изненадваща строгост. — Не възнамеряваш да изразиш мнение, че ние, мъжете, не притежаваме достатъчно учтивост да проявим интерес към здравето на малката госпожица, нали? Хайде, давай, прочети написаното на чист американски език пред сбралото се тук образовано общество.

Хондо завъртя револвера си на пръст около спусъка и остана така, извисявайки се над дребния немец, който незабавно се впусна да чете писмото, превеждайки простичките думи на английски. Бандата разбойници беше замръзнала безмълвна и го слушаше напрегнато.

— Колко годишно е това дете? — попита Хондо, когато писмото свърши.

— Единайсет — отвърна Фриц.

— И къде живее сега?

— При онази каменна кариера… Работи там. Ах, майн Гот 7 7 Боже мой (нем.), б.е.р … мъничка Лина, тя казва ще се дави. Не знам може ли посмее, но ако нещо стане с нея, кълна се, аз с мои ръце застреля онзи Петер Хилдесмюлер!

— Вие, дойчовците — каза Хондо Бил с глас, изпълнен с изискано презрение, — сериозно ме възмущавате. Пращате децата си да работят, когато още им е време да си играят с кукли на пясъка. Ужасни хора. А сега смятам да те позавържем за известно време, просто за да покажем какво ни е мнението за твоя лъжлив народ. Хайде, момчета!

Хондо Бил се отдръпна встрани и се впусна в кратки разисквания с останалите от бандата. После сграбчиха Фриц и го замъкнаха отстрани на пътя. Там го омотаха с няколко ласа и го завързаха здраво за едно дърво, а впряга му — за съседно.

— Няма да ти причиним зло — успокои го Хондо. — Ще постоиш малко вързан и толкова. Не е голяма беда. Сега ще те оставим така, защото трябва да тръгваме. Край на играта — никакво мърдане, дойчо. Запази търпение.

Докато разбойниците се мятаха на конете си, Фриц чу скърцането на седлата. Разнесе се мощен вик, последван от тропот на копита. Бандитите препуснаха по шосето за фредерикебург, но в обратна посока.

Повече от два часа Фриц остана при дървото. Бе завързан здраво, но не изпитваше болка. Не след дълго, вероятно като реакция на вълнуващото приключение, той потъна в сън. Колко бе спал не знаеше, но накрая се събуди от яко разтърсване. Нечии ръце развързаха въжетата. Помогнаха му да се изправи на крака, Фриц бе замаян, със замъглено съзнание и отмаляло тяло. Той разтърка очи, огледа се и видя, че отново се намира сред същата банда ужасни разбойници. Те го побутнаха към седалката на собствената му кола и му подадоха юздите.

— Хайде, препускай бързо към дома, дойчо — нареди му Хондо Бил с властен глас. — Причини ни доста неприятности и с удоволствие ще ти видим гърба. Spiel! Zwei bier! 8 8 Танцувай! Две бири! (развален немски), б.е.р Обирай си крушите!

Хондо замахна с камшика и здравата пришпори Блитцен. Дребните мулета се втурнаха напред, доволни, че отново са в движение, Фриц ги подканяше, все още замаян и объркан от страшното си приключение.

По план трябваше да стигне Фредериксбург по видело. Стана така, обаче, че се спусна по дългата улица на града едва в единайсет часа вечерта. На път към пощата трябваше да мине покрай къщата на Петер Хилдесмюлер. Той спря колата си при портата и извика. Фрау Хилдесмюлер, възпълна и червендалеста жена, го очакваше и щом чу гласа му, се втурна навън, а след нея и цялото семейство Хилдесмюлер. Майката на Лина го попита дали има писмо от дъщеря й и тогава Фриц извиси глас и разказа приказката за своите приключения. Повтори съдържанието на писмото, което разбойниците го бяха накарали да прочете и тогава фрау Хилдесмюлер избухна в горки ридания. Нейната малка Лина да се удави! Защо я бяха изпратили на изнурителен труд далеч от дома? Какво да стори? Може би вече е твърде късно някой да отиде и да я прибере? Петер Хилдесмюлер изпусна своята лула от морска пяна на пътеката и тя се разби на парчета.

— Жено! — изрева той на съпругата си, — защо остави детето да напусне дома? Ако не се върне вече при нас, ти ще си виновна!