Димитър Талев - Преспанските камбани

— Между нас, мюсюлманите в Преспа, няма кой да нарушава реда и закона, кой да смущава и тревожи. Но това ще кажа аз, да се знае, че ако други някои се опитат да смущават държавата, ние всички турци в Преспа ще излезем срещу тях. Между мюсюлманите в Преспа има още мнозина, които могат да държат оръжие. Това ще кажа да се знае и да се помни от всички.

Стана да говори и Кости Пучура. Той беше нисък човек, а иначе беше с широки рамена и дебел, зачервен врат, с голяма, някак четвъртита глава, с много висок ален фес, сякаш да увеличи с него ръста си.

— От наша страна, каймакам ефенди, и вие, почтени агалари — започна той и все искаше да покаже колко правилно говори на турски, — от наша страна, искам да кажа, никога не е имало никакви смущения, ние гърците и патриаршистите винаги сме били мирни граждани и верни поданици на падишаха. Така е било досега, така ще бъде и занапред…

Поп Димитрия Тошев все току попоглеждаше към Лазара Глаушев и като че ли следеше как се преливаше по лицето му ту бледност, ту гъста червенина. Като млъкна Кости Пучура и седна на мястото си, Лазар погледна каймакамина:

— Изглежда, и ние ще требва да си кажем думата… Каймаканинът разглеждаше едната си ръка през спуснатите си клепки и едва-едва кимна с глава, но Лазар още преди това бе станал прав и лицето му беше бледо.

— Аз ще говоря на български — каза той с напрегнат глас, а лицето му стана още по-бледо. — Секи тука знай български. — Той не сваляше очи от каймакамина и продължи, като произнасяше ясно, отсечено всяка дума: — Ние получихме в нашата община известие, че на 19-ий февруари во Сан Стефано е подписан договор между руския цар и султана. Войната е свършена победоносно за Русия и от тоя ден се създава свободно българско княжество, в което влиза и наша Преспа. Каймакам ефенди, ти никакъв хабер ли немаш за това нещо? Надигна се от всички страни глуха врява — говореха помежду си и турците, и българите, и двамата власи възбудено се караха, макар и с потиснати гласове. Каймакаминът гледаше Лазара с широко разтворени очи, но бързо се съвзе и рече:

— Не знам аз нищо за никакво българско княжество. А войната е свършена, каза се тук още преди да дойдете вие.

Лазар повиши глас, да заглуши надигналата се врява.

— Който не знай, да чуе: тука не е веке Туркия. Нема да мине много време и там — посочи той с ръка масата пред каймакамина, — там ще седне друг човек и сичко ще се промени. Нема защо да ни заплашвате, каймакам ефенди: никой от нас нема да смути реда и спокойствието в града или некъде по селата! Отсега нататък в тая земя наистина ще има ред и закон. Като ни заплашвате, че сме размирници, ето какво ще кажа аз: ние, българите, тука сега не сме сички. Нема го между нас Милета Рибар и неговото место е още празно в нашата община. Като говорите за ред и закон и ни заплашвате, аз ще попитам каймакам ефенди: що направихте вие с убийците на Милета Рибар, защо не ги заловихте? Къде е Кючук Кадри, каймакам ефенди, защо го оставихте да се скрие, а той уби на времето и Ицо Баболев… Но тия злодейства в Преспа и по целата тая земя веке нема да стават, тука е веке друго царство.

— Слушай, слушай, Глаушев… — викна срещу него Кости Пучура. — Още нищо не се знай! Русия едно вели, ама да видиме какво ще рече ингилизинът и сички други държави. Сан Стефано… а Мраморно море е пълно с ингилизки вапори. Рано е още да се радвате вие.

— Тебе аз, Кости Пучура — обърна се към него Лазар, — искам да ти кажа нещо отделно. Не знам аз какъв грък си ти, влах си, а за гърци говориш, но щом се радваме ние, не требва ли и вие да се радвате като истински християни? Новото царство ще бъде християнско царство и Русия тръгна за доброто на всички християни в Туркия. А ти що, с твоите ингилизи? Искаш да ти стои на главата Кючук Кадри…

— Е, харно, ама не сте само вие тука, в Македония… Има и гърци, и други, а вие българско царство ще правите!

— Има гърци, Кости Пучура, и власи има, и евреи, ето и турци има, и арнаути, ама ние сме от сички повеке. Гърци, власи, турци — нека си бъдат, никой нема да им пречи. В новата държава сички ще бъдат свободни. Като патихме толкова време, цели векове, ние никого нема да потискаме. Така вели Русия: свобода за сички. За правда тръгна тя кръв да пролива…

Размърда се на миндера, изправи се разкрачен Мех, мед Али ага и върти на всички страни тъмни, гневни очи:

— Вие що бре?! Седнали сте тука да делите нашия дьовлет! Гърци, българи, ингилизи, руси… Ние сме тука бре, ние! Да не смей никой да дига глава, бога ми, на парчета ще го сториме! Лазар Глауш, Туркия е тука и толкоз.