Димитър Талев - Преспанските камбани

Като започна вършитбата и по улиците на Преспа заскърцаха коли, натоварени с ново жито, Андрея пръв заговори:

— Е, хайде да тръгваме. Да посъберем нещо по селата, че хамбарите цела година веке стоят празни. — И като че ли трябваше да се оправдава, той продължи: — Не ми е мене сега толкова до работа, место не ме хваща веке от нетърпение, ама се требва да се работи, пък и повеке хлеб ще е нужен тая година, нели чакаме гости. След като построи новата си къща и после близу една година лежа в затвора, Лазар Глаушев нямаше много пари за търговия. Той каза на Андрея:

— Повеке от триста лири аз не мога да вложа в нашата работа сега. И мене ми стигат. Се ще изкарам от них за прехрана.

— Защо се делиш така? — попита Андрея с огорчение.

— Ами аз не мога с повеке, а ти можеш. Да се знай колко ще е моето.

— Аз никога не съм се делил от тебе и сега нема да се деля. Може да имам сега аз малко повеке от тебе, ама моите пари секога са и твои.

— Знам, знам, Андрея, ама мене не ми требва повеке.

— Не ми требва и мене много нещо…

Така започнаха те двамата търговията си и тая година.

През лятото и докъм средата на месец септември русите удариха Плевен три пъти, но не успяха да го вземат. Тук участвуваха и румънски войски. Застояха се русите и по Стара планина. Турците се опитваха да променят в своя полза хода на войната. Осман паша събираше сили в Плевен и се опитваше да пробие обсадата. Сюлейман паша атакуваше яростно руските и българските дружини на Шипка, за да разкъса фронта и да премине в Северна България. Напираха турците и към Черни Лом. Враговете на Русия и на цялото славянство злорадствуваха, сочеха шумно грешките на върховното руско командуване, на някои руски генерали, Англия подтикваше Австро-Унгария да се намеси в помощ на Турция. Грешки имаше, имаше и неспособни руски генерали, но в руската войска имаше и генерали като Гурко, Скобелев, Драгомиров, а голяма беше храбростта на простия руски войник, на руския офицер, непреодолимо беше търпението им във всички страдания, лишения и всякакви трудности.

И тъкмо когато малцина очакваха, пред самия праг на зимата, руската войска отново показа своята мощ. Плевен бе превзет, започнало бе стремително настъпление по целия фронт, сред зимни студове и бури бе премината и Стара планина, през Пловдив и Одрин русите, бързо се насочваха към Цариград. Светът отново спотаи дъх пред подвизите на руския човек…

Спотаи дъх и Преспа — наближаваше бързо денят на спасението.

Чу се, че казашки разезди са стигнали до Вардара между Велес и Скопие. Не беше далеко оттам до Преспа. Тъкмо по тия дни пред дюкяна на Лазара мина Георги Баболев. Лазар му се усмихна отдалеко, но Андрея не се сдържа, излезе вън, на тротоарчето пред дюкяна, и му каза:

— Отдавна не си идвал, Гьорче, да ни видиш.

Спря се младият Баболев с ръце в джебовете на горната си дреха, понамръщи лице зиморничаво — денят беше студен.

— Ама работа… — отвърна той.

Сините очи на Андрея светеха присмехулно. Той продължи:

— Идат веке, а?

— Идат — отвърна младият Баболев и отеднаж се съживи, засмя се: — Идат, наистина идат, готвим се да ги посрещнем.

— Целият град се готви, целият град…

— А ние с Таки пратихме люде в Тиквешко да закупят там вино. Колкото има, колкото намерят. Сега тичаме да търсим бъчви, чакаме да ни докарат повеке от сто хиляди оки. Казаците, нели знайш, обичат вино.

— Не го обичат по-малко и преспанци. А вие… пара да падне, а?

— Е, защо не… Пък и вино ще има в Преспа повечко.

— Върви, върви, Гьорче. В Преспа ще се намерят бъчви…

Няколко дни по-късно започнаха да се точат цели кервани — коли, коне, катъри, магарета — и всичко пренасяше тиквешко вино в бъчви, в бурета, в мехове. Размириса се целият град на вино. Напълниха се много изби в преспанската чаршия, пък и по махалите, с бъчви и мехове. Нахвърлиха се да купуват от тиквешкото вино всички преспанци, които нямаха лозя и не бяха си сипали свое; който не можеше да си напълни бъчва или буре, вземаше поне по десетина оки. За милите гости… Току виж, някой ден — изтропотили казаци с конете си по преспанските улици! С празни ли ръце ще ги посрещнеш, па да си и последен сиромах! Пък и преспанци доста си попийваха тия дни, от нетърпение да чакат гостите…

Минаха големите празници — Божик, Водици. Нека минават. Идеше друг, по-голям празник…

През месец януари на 1878 година руските войски превзеха Одрин и стигнаха на осемдесет километра до Цариград. Турското правителство помоли за примирие. Руските войски стигнаха до Сан Стефано, на дванайсет километра до Цариград. В същото време английска флота мина през Дарданелите и навлезе в Мраморно море.