Димитър Талев - Погибел

— Ти знаеш, владико свети, писано е в свещените книги, така е рекъл спасителят наш Исус Христос: „Отдай божието богу, кесаревото кесарю.“ А кой освен мене е кесар на земята? Нима Самуил Мокри, който бил някакъв си хилядник при своя баща комит Никола Мокри?

Владиката се улови за думите му може би от страх или от хитрост и угодннчество, или пък от простодушие, И каза с голяма радост:

— Така е според светото писание и ти наистина си единственият кесар, щом прогони Самуила със силата си.

Което каза на Василия, владиката повтаряше и във всяка църковна служба, когато трябваше да измолва многолетие за царя: той не споменаваше вече името на Самуила, а споменаваше името на чуждия цар, който надви българския цар и го прогони по горите. Сред простия народ в Скопйе настана голямо смущение и не толкова поради ромеите, които скитаха низ града и се радваха на почивката си, колкото поради това, което вършеха и говореха някои от българските боляри воглаве с владиката, кмета и кастрофилакса. Ала имаше между болярите, още повече между простия народ, такива люде, които намираха пътища и отиваха при своите по Водно, та стигаха чак до своя цар и му разказваха какво ставаше в Скопйе.

Василий стоя в тоя град и по околните места, докато се уталожи времето, докато преминаха пролетните бури и изтекоха буйните пролетни води. Той не се реши да продължи проникването си в България накъм престолнината й Охрид, докато имаше зад гърба си такава голяма българска сила, пък и с такова решение бе започнал своя поход — да разгромява българското царство по окрайнините му, докато стигне най-сетне и до неговите средища, за да нанесе последен удар. Той знаеше, че засега не ще може да задържи Скопйе, щом Самуил беше толкова близу, и остави в града предишните управници, като ги нарече само с ромейските им титли и звания. Докато стоя в Скопйе, василевсът разруши най-яките крепостни стени и кули, както правеше навсякъде из България, за да не могат българите да използуват своите твърдини след неговото отдалечаване.

На другия ден след празника на апостол Петър и Павел предната стража на ромейската войска излезе от източната врата на града и продължи по пътя за Средец, край левия бряг на Вардар, като остави вдясно стария каменен мост. След предната стража потегли и цялата войска, която вървя два дни, пазейки строго най-добър ред. Василевсът бе наредил да се събере и да мине оттук цялата му войска, за да покаже своята мощ. Доста време след като мина стражата, на пътя излезе челният отряд — две тагми лека конница с дълги мечове, с примки на седлата, конете бяха бели или светлосиви, войниците, също и всички челници в строя бяха с бели беневреци, с посребрени брони, с високо извити и също посребрени шлемове с дълги бели гриви. Бели, украсени със сребро, бяха и знамената на тия две тагми, с кръстове и изображения на светци, техни покровители. Минаха те като бял облак. И пак доста време след белия челен отред по пътя се зададоха тагмите на тежката конница, всяка една със свой цвят на облеклото и на знамената, които носеше. Мина тагма с черни коне, с червени беневреци и гриви на шлемовете, мина тагма с дорести коне, с тъмножълти беневреци и гриви, мина тагма със сиви коне, със сини беневреци и гриви, после и една зелена тагма, с шарени коне. Тежките конници носеха дълги копия, дигнати нагоре, мечове и малки кръгли щитове, надянати на лявата ръка, и каквито бяха по цвят беневреците на войниците, такива бяха щитовете им, също и знамената им. Излъсканото желязо на техните наколенници, брони и раменници блестеше остро на яркото юлско слънце. Те се движеха по-бавно, изтежко и покритата с прах каменна настилка на пътя тътнеше под копитата на хилядите коне, а през тоя плътен тътнеж се чуваха резки звуци на тръби, меко думкане на тимпани — начело на всяка тагма вървяха малка дружина свирци с дълги тръби и кръгли тимпани; те също бяха облечени като другите войници от тагмата, без копия и щитове, но с мечове, понеже трябваше да влизат в бой, както и цялата тагма, за да насърчават войниците с тръбите и тимпаните си.

Скоро след тежката конница по широкия път потече и пехотата, мерия след мерия. Тук облеклото на войниците не беше така различно по цвят, шлемовете бяха с по-ниско извити ръбове и без гриви или някои само с къси, остригани като четки гриви, колкото за някаква разлика. Пехотата изглеждаше тъмна или тъмносива, но по всеки войник просветваше желязото на доспехите му, на обкования му щит, та цялата войска, човек до човек, изглеждаше като излята от желязо. И още по-ясно се забелязваше матовият блясък на желязото по тия хиляди войници покрай искрящите блясъци на златото и среброто по шлемовете, по ризниците и по мечовете на челниците, по високо дигнатите знамена, пак с кръстове и светци. Тагма след тагма се различаваше по оръжието — дали бяха стрелци с лькове и стрелници, дали бяха мечоносци с големи, едва ли не цял човешки ръст щитове, дали бяха копиеносци с дълги тежки копия, които носеха високо изправени на рамената си, та цялата им тагма приличаше на гигантски таралеж, дали бяха хвърлячи на къси копия, които носеха по цели снопчета копия на гърба си, съшо къси до колената мечове и по-малки щитове, дали биха прашници, също с мечове, и все така различни една от друга тагми може би над петдесет. След пехотата минаха нови тагми пак тежка конница, а след нея се потътриха, теглени от волове, бойни уреди, метателни и стенобитни — високи обсадни кули, балисти, „овни“, обковани с желязо коруби на „костенурки“ за по-малко и за повече войници, копиемети и стреломети, обсадни стълби, натоварени на коли, и всички се поклащаха като уродливи чудовища, излезли от дъното на морето. Тежки и тромави, тропотеха и скърцаха пронизително на ниските си колела с дебели железни шини. Край всеки един от тия уреди вървяха войниците с леки шлемове и ризници, с къси мечове, сякаш колкото да се знае, че и те бяха войници на василевса, а със запретнати до лактите ръкави в горещия летен ден, като че ли и по това да се познае службата им край бойните оръдия. След дългата редица на уредите мина още една тагма лека конница — пазач на тия страшни чудовища от дебели греди и железа, от ремъци и въжета като жили по тях. Повлечени от по едно или по няколко рала силни волове, бойните уреди изглеждаха безпомощни с голямата си сила тук по пътя и легнали на ниските си колела, като да пълзяха по корем.