Димитър Талев - Погибел

— За Давида искам да ти кажа… Обичайте го вие с Радомира. Братя са те. А той е още невръстен и…

Самуил въздъхна и не се доизказа. Не спомена името на Биляна, както бе дошло и сега в паметта му като някаква далечна светлина.

— Да, татко — отвърна Ирина Радомирова. — Той е наш брат.

През тия два дни тя не пусна никого при царя. Които идваха да питат за болния цар, тя ги държеше долу, в широкото преддверие на двореца. Там държеше тя и Владислава, Ароновия син. Ирина отговаряше:

— Царят спи. Царят току-що заспа.

Самуил и наистина беше в постоянен унес.

Привечер на втория ден той изеднаж отвори някак по детски учудени, а може би уплашени очи. Цветните стъкла на прозорците бяха започнали да тъмнеят, но в стаята беше още доста светло. Царят прошепна бързо:

— Защо не палиш още светлина, Радое? Тъмно е вече…

— Ще запаля — отговори слугата и гласът му трепереше.

После пак се чу шепотът на царя:

— Вода… Дай ми малко вода…

Радой остави светилника и побърза да донесе чаша с вода. Ирина я взе, приподигна с другата си ръка главата на Самуила, поднесе чашата към устните му. Той отпи една глъгка — чу се как шумно преглътна. В следващия миг Ирина усети как се отпусна върху ръката й главата на царя.

Старият цар бе издъхнал.

Ирина Радомирова сложи главата му на възглавницата, подаде чашата на Радоя. Тя притисна с пръсти двете мъртви очи, после се изправи пред леглото на царя и се прекръсти. А слугата като че ли нищо не забелязваше. Той сложи с някакво преголямо усърдие чашата на мястото й, върна се при леглото на господаря си, сякаш да чуе нова негова заповед, но после отеднаж рухна върху неподвижните му нозе. Ирина погледна слугата и видя как подскачаха от плач старите му мършави рамена.

По цветните стъкла на прозорците гаснеше вече и шестият ден на месец Листопад от годината 1014-та.

© 1960 Димитър Талев

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Димитър Талев. Съчинения (том девети)

Под общата редакция на Стоян Каролев

Редакционна колегия: Емилиян Станев, Стоян Каролев, Магдалена Шишкова, Братислав Талев и Владимир Талев

Редактор Магдалена Шишкова

Самуил — роман-летопис за края на Първата българска държава

Книга трета. Погибел

Издателство „Български писател“, 1975

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4989]

Последна редакция: 2008-01-24 21:21:19

скрони — ботуши.

Тревен — май.

Бъдин — Видин.

Овеч — Провадия.

Василий Втори е от македонската византийска династия, която произхожда от Одринската област, наричана тогава Македония.

Клобурец — калпак.

Тагма — полк от хиляда войници.

Протоспатарий — началник на мечоносците, висш сановник.

Мерия — полк от пет хиляда войници.

Мосинопол — тогавашен град близу до сегашния Гюмюрджина.

Антипат — проконсул, приближен.

Песяк — слуга, който през време на лов е водел кучетата.

Цурул — град Чорлу.

Чръвен — месец юли.

Хебър — р. Марица.

Зарев — август.

Руен — септември.