Димитър Талев - Погибел

Протоспатарий Никифор Ксифий трябваше да удари най-напред Преслав, старата българска столица. Но той премина Маторие гори не по прекия и най-удобен път за Преслав, а на запад от тоя път, за да изненада българите и да мине по-лесно през страшните планини. В същото време Симеон Илица, който беше царски наместник за цяла Горна Мизия, бе получил повеля от Самуила и бе тръгнал на път за Средец и Скопйе с един полк от четири хиляди души. Ето поради тия причини двете войски, едната от които трябваше да защитава Преслав, а другата да го напада и превзема, се срещнаха на два дена път далече от него. Симеон Илица знаеше, че вторият Василий бе тръгнал за България, но не знаеше неговите кроежи и бе получил недвусмислена повеля от своя цар за цялата българска войска по Горна Мизия, та още преди това бе изпратил няколко по-малки полка към Скопйе. Българският полк се движеше много бързо — Симеон Илица смяташе, че се движи успоредно с Василия, по двете страни на планинските вериги, и бързаше да го изпревари. Така малката българска войска изеднаж се озова лице срещу лице с близу десет пъти по-силен неприятел.

Срещата стана в долината на Голяма река. Симеон Илица току-що бе излязъл от едни голи, безводни ридища и нататък пътят се откриваше на голямо разстояние, цял задръстен от ромейската войска. Предната нощ бе валял проливен дъжд, но денят бе изгрял ведър и слънчев, та се виждаше надалеко в ясния простор. Войводата веднага видя каква голяма сила се движеше срещу него. Не беше ли това самият Василий с цялата си войска? Българският войвода помисли да се върне в Преслав и да се затвори там. Ала той едва що бе преминал реката, пълноводна и буйна след снощния дъжд, нужно беше много време, докато полкът му се обърне по обратна посока; ромеите бързо биха го настигнали. Той не можеше да престъпи и повелята на царя, толкова ясна и изрична. Тогава Симеон Илица се опита да избегне срещата. Предните части на войската му завиха наляво от пътя, накъм близките планински разклонения, които бяха покрити със стари букови и дъбови гори; за неговата много по-малка войска би било по-лесно да се движи по такива места. Но Никифор Ксифий държеше големи сили и не се колебаеше пред никакви съображения: той също изпрати части от своята войска в тая посока. Българският войвода реши да се отдалечи накъм горите колкото беше възможно повече и там да се опита да премине през ромейските части, които искаха да му пресекат пътя.

Двете войски се сблъскаха в една малка долина и в началото всичко изглеждаше да е в полза на българите, които и първи започнаха битката. Византийците бързаха да преминат долината и да пресрещнат българите, ала тъкмо поради това Илица спря полка си и го поведе срещу тях, преди да успеят да се измъкнат от долината. В светлината на слънчевия пролетен ден всичко се виждаше ясно, като че ли всеки отделен човек в двете войски, всяко тяхно движение, конете им, оръжията им, нямаше нито прашец да се дигне от влажната земя да ги забули, нито мъгла да падне от синьото небе. Така ясно се виждаше и всичко наоколо — младата зеленина на горите, сгъстилата се трева по поляните, ранните полски цветя, разпилели се на широки острови, влажните долчинки и криви пътеки. Симеон Илица искаше да прегази ромеите и да си отвори път нататък, затова самият той поведе най-напред конницата си от около триста коня, а пехотата му тръгна веднага след нея в няколко редици, за да мине по-лесно през пробива, който трябваше да направят бързите ездачи. Ромеите и тук бяха по-многобройни, пък и не бяха се откъснали от своите главни сили, И още когато българският полк се спря, за да се подреди за нападение, те бързо се приготвиха да го посрещнат; старата ромейска войска с това беше много силна, че познаваше всеки боен ред и умееше бързо да се придвижва. Българските конници едва-що бяха се отделили от пехотата по една широка поляна, преди да се спуснат в долината, откъм главните сили на ромеите се затича двойно по-голямата тяхна конница, която бързаше да пресрещне българите, преди да стигнат до тяхната пехота в низината. В същото време и ромейската пехота се оттегляше назад, за да се отдалечи колкото беше възможно повече от българската конница и да заеме по-добро място за бой по височините зад гърба си. В това надпреварване спечели по-бързият и по-изкусният. Наистина ромеите не успяла да избягнат удара на българите, но ослабиха много силата му. Симеон Илица трябваше да позадържи устрема на своите конници, за да не се остави да го ударят ромеите отстрани или дори в гърба, но в това време ромейската пехота успя да се оттегли по-надалеко. Така българската конница удари не пехота, а сьщо конница и два пъти по-многобройна. Българите тръгнаха от по-сгодно място и с най-добри изгледи, но още в началото на битката всичко се промени в полза на ромеите. За българите остана само тяхната храброст, а всичко друго, което прави победата, беше против тях.