Димитър Талев - Погибел

Тя се спря на другата страна на трапезата. Там бяха насядали неколцина от обителските велможи и нямаше жена между тях. Те гледаха лакомо непознатата жена и не знаеха какво да предприемат, само един от тях колебливо се приподигна от мястото си. Ирина присви презрително, присмехулно очи:

— Още ли ще чакам! Направете ми място да седна между вас.

Те наскачаха трима, четирима, заблъскаха се, отвориха място. Ирина седна на трапезата, а те пак се заблъскаха кой да седне по-близу до нея. Тя не поглеждаше никого и отново продума: — Налейте ми вино.

Сега всички бяха обърнати към нея и рядко ще пророни някой, ще прошепне думи на възхищение и почуда; ясно се дочуваха само звуците на свиралата през отворената врата. Ирина дигна пълната си чаша срещу княза, на другата страна на трапезата:

— За твое здраве, светли княже. Да пием, да се веселим!

А очите и го гледаха строго, дори гневно. Князът нито се помръдна. Само усмивката изчезна от устните му и зачервеното му влажно лице започна бързо да бледнее. Ирина приподигна рамена, обърна се към съседа си отдясно, после към съседа си отляво:

— Наздраве. Наздраве.

Те също побързаха да дигнат чашите си, надигаха чаши и други на трапезата, чуха се весели викове:

— За твое здраве, красавице! Да пием, люде божи! Наздраве…

Ирина отпи от чашата и я сложи пред себе си. Сетне пак се обърна към своите съседи, към единия, към другия:

— Е? Говорете. Или попейте! Нели ще се веселим…

Съседът й отдясно живо, рязко подигна чашата си и жадно я изпи до дъно. Надигнаха се наоколо одобрителни провиквания. Тогава другият съсед на Ирина остави своята чаша, приведе се предпазливо, взе нейната чаша и я дигна пред лицето си. Той беше още много млад мъж с бледо и тясно лице, с гъсти, къдрави коси и брада, много черни, както и чупнатите му в ъгъл вежди, та бледността на лицето му се виждаше още по-ясно; бледи бяха и ръцете му, с подвижни, жилави пръсти и дълги, доста чисти нокти. А когато заговори, макар и на български, Ирина разбра, че беше ромеец, неин сънародник.

— Своята чаша оставих — каза ромеецът и всички се заслушаха в тихия му, ясен глас, — за да дигна чашата на най-хубавата жена, която са виждали очите ми. Сам бог я изпраща да седне до мене в тая най-щастлива нощ и аз ще пия от най-вкусното вино, след като тя потойи вече устните си в него. Ако вие, приятели…

Той не можа да довърши. Царският син блъсна двете жени и скочи прав; чу се къс, сподавен женски писък, бързо замлъкнаха всички, вцепениха се по местата си, само свиралата в съседното помещение не спираха и в настъпилата тишина зазвънтяха още по-ясно техните струни. Не продума нищо и князът, а с едно бързо движение дръпна от ножницата й къстата мечица, която висеше на колана му, замахна и я хвърли право срещу ромееца. Всичко това продължи само няколко мига, но ромеецът успя навреме да изпречи лявата си ръка срещу полетялото към него острие. Върхът на мечицата проби бледата ръка и златната й дръжка проблесна във въздуха. Младият мъж сложи ранената си ръка върху трапезата ведно с пронизалото я оръжие, но не свали чашата в другата си ръка и гледаше той княза с тъжна, но още повече учудена усмивка. Види се, някой от слугите нататък изсъска уплашено на свирачите:

— Спрете вие там!

Млъкнаха стенещите звуци на свиралата, не се чуваше и никакъв друг шум в широкото помещение, не нададе вик дори и някоя от жените. Около ранената ръка на ромееца и забитата в нея мечица се образува локва кръв, която бързо се разширяваше върху трапезата, между наслаганите там съдове. Тогава отново се чу гласът на ранения:

— Все пак аз ще изпия до капка това най-вкусно вино. Но ти защо така, светли княже?… — Сетне той изеднаж се огледа и пак върна погледа си към княза: — Коя е тая жена?

Всички очакваха отговора на княза, а той блъсна стола зад себе си, дръпна се назад и извика:

— Излизайте вън! Всички! Излизайте…

И се заоглежда със страшни очи, безумни от ярост. Търсеше оръжието си. На стената близу до входната врата бяха окачени мечовете на тия велможи, между тях висеше и неговият грамаден меч. И най-напред се втурнаха към вратата жените, след тях се задърпаха и мъжете, все по-бързо, докато се струпаха всички там, готови всеки миг да се махнат от очите на разгневения княз, но и любопитни да видят какво ще стане по-нататък. Слугите се изпокриха до един. На трапезата останаха само Ирина Каматерос и младият ромеец, също и Радомир, който се бе изправил срещу тях. Ирина също стана, взе чашата от ръката на ромееца, дръпна забодената мечица и изля виното върху ранената му ръка.