Димитър Талев - Погибел

В Преспа пътниците пристигнаха далеко преди да се стъмни и Радомир веднага отиде при баща си, втурна се в стаята му, сякаш както се бе затичал още от Обител. С такива, прибързани думи той и започна:

— Татко… Няма да чакам повече! Искам да се оженя за Ирина. Мина толкова време. Добро за нас ние не можем да очакваме от маджарския крал. Той мисли за себе си, а не за нас.

— Както и ти мислиш сега само за себе си — каза царят с равен, дори презрителен глас и без да става от мястото си.

— Роди ни се дете… Ирина… — започна отново князът буен и упорит, но царят рязко протегна ръка, да млъкне, и стана, приближи се към него.

Радомир зачака думите му със затаен дъх, но царят каза не това, което очакваше той, и със същия равен студен глас:

— Василий е в Одрин. Това вече знаех, и снощи ми съобщиха, че на границата ни горе е и маджарският крал. — Князът не можа да прикрие радостното си нетърпение, та царят викна гневно в лицето му: — Ти мислиш, че маджаринът показва враждата си към нас, за да улесни твоята нова женитба ли!… Княже, царството ни не е било никога досега в такава голяма опасност!

Той млъкна, но продължаваше да гледа сина си, който бързо се укроти под гневния му поглед. И князът продума с угаснал глас:

— Аз не знаех… Може би сам бог ме е довел при тебе, царю и татко мой, в тоя час. Аз ще бъда винаги с тебе… Но Ирина ми е вече като истинска жена и… Ние с нея те молим, татко… Няма и защо да се чака повече.

Царят се обърна с гръб към него и се отдалечи към отсрещния край на стаята, за да прикрие промяната по лицето си; дойде му изеднаж да се усмихне сега, сред най-големите си грижи, на молбите на това голямо дете, толкова простодушно и храбро. Той се обърна пак към него и оттам, от другия край на стаята, рече:

— Сега и аз не виждам пречки за женитбата ти с Ирина Каматерос. И вярвам, че ще бъдеш добре с нея. Тия дни ще се венчаете, но, то се знае, без шум и тържества. Нетърпеливи бяхте и двамата и дано да е от голяма обич. Но какво са желанията и стремежите на всекиго от нас поотделно пред общата мисъл? Все пак такъв е човекът, че би било по-добре, ако можех да вложа в мисълта за царството и щенията на всекиго от нас; такъв е човекът, че чрез неговите лични щения и притезания мисълта за царството по-лесно би стигнала до ума му.

Младият княз насреща бърчеше гладкото си чело, напрягаше се да проумее думите на баща си. Най-сетне той отговори и Самуил се зарадва, че отговорът на неговия син не беше далеко от мислите, които току-що бе изрекъл:

— Ти казваш, царю, че трябва всички да бъдат за царството, но трябва и царството да бъде за всички.

— Да, сине мой; добри мисли буди в ума ти твоето добро сърце. Но ето ние се борим сега да спасим царството си от врагове, да го запазим и то иска от нас много повече, отколкото може да ни даде. И тъкмо сега започват нашите най-тежки изпитания. Василий пред нас, маджаринът зад гърба ни. Ние трябва да бъдем по-силни и от двамата. Аз имам и една надежда, че маджарският крал не ще иска да руши царството, в което някога ще царува неговият внук. Такова и послание ще му изпратя и дано го спра на границата.

Вторият Василий тръгна за България но стария път от Адрианопол през Плъвдив към Средец. Той и сега искаше да разсече България на две половини. В Плъвдив Василий остави патриция Теодоракан с десет тагми 7 7 Тагма — полк от хиляда войници. войска, а протоспатария 8 8 Протоспатарий — началник на мечоносците, висш сановник. Никифор Ксифий изпрати през Маторие гори за Горна Мизия с тридесет тагми войска. Той самият продължи пътя си към Средец с над осем мерии 9 9 Мерия — полк от пет хиляда войници. .

Самуил отиде и се спря в Скопйе. Натам се събираха и всички български полкове. Докато вторият Василий беше още далеко, българската войска се стичаше към Скопйе от всички краища на царството; слязоха в тоя град дори и няколко сръбски полка, доведе ги царският зет Иван-Владимир. Ала когато василевсът мина през Плъвдив и стигна до Средец, българската войска престана да идва от Горна земя. Василий бе успял да разсече България. Самуил събра в Скопйе близу петдесет хиляди мъже, но не отиде по-далеко от тоя град. Двамата врагове се следяха и дебнеха по пътищата между Средец и Скопйе: ако българският цар би направил макар една стъпка към Средец, василевсът би се дръпнал към Плъвдив, където би събрал и цялата си войска от над осемдесет хиляди. Цар Самуил не се решаваше да се насочи към почти два пъти по-многобройната ромейска войска и всичките му грижи бяха да засилва все повече своите полкове. Не се решаваше да потегли към Скопйе и Василий, пък и не му беше нужно, докато неговият протоспатарий Никифор Ксифий шеташе по българските земи отвъд Маторие гори…