Димитър Талев - Погибел

Чуха се призивни звуци на тръби. Никифор Ксифий събра отново войската си и я поведе към предишната българска столица. Пътят нататък беше вече открит за полковете му.

Симеон Илица изпревари ромейския василевс само с една нощ. Българският войвода влезе в Средец с намалелия си полк привечер, единайсет дни след битката в долината на Голяма река, а вторият Василий, който се бе позадържал тук и там по дългия си път, пристигна пред вратите на тоя български град на другата сутрин. Заедно с разбития полк на Илица в Средец се досъбра около пет хиляди войска и средецкият велик болярин Велико Бучин предаде върховното заповедничество на Илица, който беше с по-висок воински сан, а също и царски наместник за цяла Горна Мизия. Симеон Илица прие, каквото бе направено вече за отбраната на Средец, позасили и сам тая отново възстановена твърдина, но Василий с нищо не показваше, че се готви да напада българския град. За ден-два той обхвана здраво твърдината от всички страни, разпъна и своя шатър недалеко от източната градска врата, но после като че ли цялата ромейска войска се отдаде на продължителна почивка. Българите гледаха от високите крепостни стени как се сменяваха ромейските стражи, как се събираха ромеите на малки дружинки да се хранят, как се прибираха вечер по шатрите и навесите за нощуване, сякаш не държеха обсада, а бяха дошли на летен стан край стените на Средец. Неподвижни и сякаш забравени стърчаха ромейските бойни уреди около чуждата твърдина, мирно пасяха по околните поляни конете на ромеите и добитъкът, който бяха докарали за обозите и за прехраната си. Едва към края на първата седмица след обсаждането на града няколко доста големи ромейски дружини се отправиха към пръснатите наоколо стражеви кули и няколкото твърдини в подножията на Витош. Ромеите разрушиха бързо всички тия кули и твърдини, само около Бояна се застояха те малко по-дълго време, но и тая твърдина горе в планината разрушиха до основи. Людете, които намериха по тия кули и твърдини, ромеите избиха или прогониха. И като че ли всичко това направиха пак за своето спокойствие, за своята безкрайна почивка край стените на Средец.

Василий не предприемаше нищо със своята над четиридесетхилядна войска, за да превземе големия български град. Войниците му само се пазеха да не би българите внезапно да ги нападнат, а също пращаха от време на време свои отреди, които докарваха добитък и разни храни от околните български селища. Понякога и, види се, повече от досада те устройваха лов на дивеч из околните гори или пък си правеха разни шеги с обсадените българи — отправяха им ругателни думи или им се присмиваха, преструваха се, че се готвят да нападат ту една, ту друга от градските врати или стреляха с лъхове и с метателни уреди по българските стражи, хвърляха по тях камъни с прашки.

Българите бяха по-въздържани и рядко някой от тях ще отговори на стрелата със стрела, на подигравката с подигравка. При все че бяха зад яките стени на своя град, те се чувствуваха в ръцете на ромеите и се бояха от тяхната голяма сила. Те не можеха да си обяснят бездействието на врага и всеки час очакваха нападение. Откъснати от своите, обсадените българи живееха в непрестанен страх. Симеон Илица беше постоянно между войниците си, бдеше заедно с тях от стените на Средец. Той изпрати и няколко пъти скришом пратеници до Самуила, но не се завърна нито един от тях; те, види се, биваха залавяни от ромеите на отиване или на връщане и избивани. Само през една тъмна нощ българските стражи забелязаха високо горе в планината три огъня, близу един до друг и на еднакво разстояние. Илица нареди да се запалят огньове върху горните площадки на три от крепостните кули, които бяха обърнати към Витош. Не след много време Илица заповяда да се угаси огънят на средната кула. Малко по-късно угасна средният и от трите огъня в планината. Тогава Илица заповяда да се запали отново огъня на средната кула, а да се угасят огньовете на другите две кули. Скоро стана същото и с трите огъня в планината. Колкото и да беше мълчалив по нрав, тоя път Симеон Илица не се сдържа от радост:

— Това са наши люде… в планината. Знаци ни пращат с огъня. Царят мисли за Средец.

Той изпрати още два пъти люде до царя, но и те не се върнаха; широк и як беше вражеският обръч около откъснатата българска твърдина. Така продължи докъм средата на лятото и една сутрин българските стражи видяха, че ромеите дигаха обсадата. Василий Втори не бе чакал през това време някакъв уречен час. Като държеше здраво Средец с осем мерии свои войници и заедно с двете мерии в Плъвдив, това беше яка преграда зад гърба на Никифора Ксифий, който със своите шест мерии завземаше една след друга българските твърдини по Горна Мизия. След битката в долината на Голяма река той влезе във Великия Преслав. После той завзе и най-старата българска столица Плисков, влезе и в Дръстър, взе чак и Мали Преслав, както и всички други български твърдини по брега на Дунава. През нощта, преди да започне дигането на обсадата около Средец, василевсът бе получил и една последна вест от Никифора Ксифий, че Горна Мизия до река Искър е пак под негова власт, както някога под властта на Йоана Цимисхий.