Димитър Талев - Погибел

— Ти пиеш, а? — рече великият войвода с привидна строгост.

— Пия… Царят вече не ме иска, стар съм вече, же-жени не мога да гоня. Като пия, и на война ходя, и жени гоня. Във виното всичко има, такава е силата му…

— А не знаеш ли, че ромеи идат насам…

— Къде са… — разбърза се пияният стотник, а не можеше да отлепи нозете си от пода. — Ами ти защо стоиш, тука… Върви да ги срррещаме…

Кракра излезе от кулата и се разтича низ цялата крепост, отдалеч се чуваше къде ходи, къде бърза. Той изкара по стените всички войници и всички други люде там освен жените с малките деца. Не удари никого, а само викаше с гръмливия си глас, псуваше и се заканваше, гонеше бавещите се по ходниците, блъскаше ги с две ръце да бързат и се смееше с цяло гърло на уплахата им, на тяхната забързаност. Показа се и сам между крепостните зъбери, весело възбуден:

— Да ни видят повече… Ама и ще ги бием, ще ги бием!

Съживиха се с него и людете му, раздвижиха се, разприказваха се. Тъкмо в това време една голяма дружина ромеи, може да имаше над хиляда души, се струпа на широката поляна пред главната врата на пернишката твърдина заедно с таксиарха си, който излезе напред, яхнал бял кон. Той не бързаше да слезе от коня, като че ли очакваше да се отвори вратата на крепостта, за да влезе тържествено в нея с дружината си. Тържествено започна и цялата работа тук. Хилядникът махна с ръка, без да се обръща, и веднага избързаха напред двама от войниците му — тръбач и глашатай. Тръбачът дигна тръбата си, разнесе се проточен звук, заситни и спря, сетне пак отново и така до три пъти. Горе, по стените на твърдината, се бяха струпали всичките й защитници, а на площадката над вратата бе застанал войводата й Кракра. В първия миг след като тръбачът свали тръбата си, навред беше тихо, сякаш всички се бяха ослушали тъкмо в замлъкналия звук. Съвзе се пръв Кракра, пристъпи по-напред и се надвеси между два зъбера:

— Що искате, бре? Какви са тия свирки? — Той знаеше защо бяха дошли ромеите и сам побърза да отговори със силния си глас: — Тук няма да ви пусна. Така да знаете! И връщайте се по-скоро, откъдето сте дошли, че като ви подгоня, няма да можете да си намерите пътя!

Зад него, между людете му, се чу весела врява и смях. Мълчаливо стояха долу ромеите — хилядникът им на коня гордо изправен и неподвижен, войниците му зад него, уморени, отпуснати на копията си или мушнали ръце в широките колани, на които висяха мечовете им. След тръбача излезе стъпка напред другият ромеец, дигна глава към застаналите горе българи и завика:

— Чуйте повеля на негово свето царство василевса на всички ромеи, чуйте и подчинете се без никаква противна дума и така ще бъде по-добре за вас! Отворете…

— Какво си се развикал, бре! — надвеси се пак отгоре Кракра. — Не разбирам езика ти, не разбирам що ми говориш!

Замлъкнал за един миг, ромейският глашатай продължи с още по-силен глас:

— Отворете веднага и оставете ни да влезем с мир! Безкрайна е щедростта на негово свето царство василевса на всички ромеи и вие всички ще бъдете богато наградени според сана си и до последния войник. Но ако се противите, тая крепост ще бъде срината и никой от вас да не очаква милост. Това ви се казва, а вие постъпете разумно. Не предизвиквайте страшния гняв на василевса, който е на едно поприще оттук с всичката си войска.

Кракра се позаслуша за малко, после започна нетърпеливо да се върти на една, на друга страна, да подига рамена, да клати глава с присмехулно учудени очи. Глашатаят долу едва що млъкна и към великия войвода се приближи един от людете му:

— Аз разбирам ромейски, светли войводо…

И той повтори на български това, което каза ромеецът.

— Хм! — едва ли не подскочи великият войвода, сетне изтегли големия си меч, втурна се пак между двата зъбера и размаха застрашително оръжието си; завика гръмко: — Виждате ли това нещо! Ще изтърбуша с него вашия василевс като шопар! — Той се извърна със зачервено лице към българина, който знаеше ромейски: — Предай им, бре, предай им думите ми на техен език и да се махат по-скоро оттук!

Преводачът, изглежда беше срамежлив човек или пък по-благоразумен от своя войвода, та не предаде думите му, както ги изрече той, а каза на ромейски, приведен към глашатая долу:

— Войводата няма да ви пусне в тая твърдина. Вървете си, за да не се пролива кръв.

— Защо той ни се заканва с меча си? Друго чета аз по лицето му, а не това, което ти говориш — отвърна заядливо глашатаят отдолу и дори тръсна юмрук.