О. Хенри: Марионетките

Когато най-сетне тя млъкна, лекарят я попита има ли в къщата уиски или някакъв друг алкохол. Да, негодникът бил оставил в бюфета половин бутилка коняк.

— Пригответе го, както ви обясних — каза доктор Джеймз. — После събудете господарката си, накарайте я да го изпие и й кажете какво се е случило.

След десетина минути госпожа Чандлър влезе, опряна на ръката на старата Синди. Изглеждаше малко по-добре след съня и питието, което бе изпила. Доктор Джеймз бе покрил с чаршаф трупа на леглото.

Жената обърна тъжния си поглед към него и почти уплашена се притисна още по-близо до покровителката си. Очите й бяха сухи и светеха. Мъката очевидно бе свършила работата си докрай. Изворът на сълзите бе пресушен, чувствата — парализирани.

Доктор Джеймз стоеше до масата, вече облечен, с куфарчето и шапката в ръка. Лицето му беше спокойно и безизразно — практиката го бе научила на твърдост при вида на човешко страдание. Само бляскавите му кафяви очи изразяваха дискретно професионално съчувствие.

— Понеже е късно и трудно ще се справите сама, аз ще ви пратя хора, които да се погрижат за всичко необходимо — каза мило той. И като посочи касата, чиято врата все още стоеше широко отворена, добави: — И едно последно нещо. Към края мъжът ви разбра, че няма да го бъде; и ме накара да отворя касата, като ми каза номера на комбинацията. Ако ви потрябва, да знаете, че номерът е четиридесет и едно. Завъртате няколко пъти надясно, после веднъж наляво и спирате на четиридесет и едно. Не позволи да ви събудя, макар да чувствуваше, че краят е близо. Обясни ми, че е оставил в касата известна сума — неголяма, но достатъчна, за да можете да изпълните последното му желание. А то е да се завърнете в бащиния си дом и когато времето заличи обидите, да му простите многото прегрешения спрямо вас.

Той посочи към масата, на която имаше пачка банкноти, затисната с две колонки златни монети.

— Това са парите — осемстотин и трийсет долара, както каза той. Нека ви оставя визитната си картичка, за да можете да ме потърсите, ако ви потрябвам.

Значи, имал бе добрината да помисли и за нея. Най-после! Толкова късно! Въпреки това тази лъжа разпали една последна искра от нежност в изпепелената й душа.

— Роб! Роб! — изхлипа тя. После се обърна и разтвори скръбта си в облекчителни сълзи върху гърдите на вярната прислужница.

През следващите години лъжата на убиеца светеше като малка звезда над гроба на любовта, служеше й за утеха и предизвикваше опрощение, което само по себе си е нещо добро.

Приласкана като дете върху черната гръд от гальовните думи на негърката, най-сетне Ейми вдигна глава. Но докторът си беше отишъл.

© 1977 Тодор Вълчев, превод от английски

O. Henry

The Marionettes, 1913

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

О. Хенри. Избрани разкази

Издателство „Народна култура“, София, 1977

Второ допълнено издание

Подбор и редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Йорданка Киркова, Лидия Стоянова

O. Henry. The Complete Works of O. Henry

Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13813]

Последна редакция: 2009-10-09 17:10:00