О. Хенри - Марионетките

Два часа преди това доктор Джеймз бе инжектирал със същата спринцовка неразреден нитроглицерин в дупката, провъртяна в ключалката на касата, и бе взривил механизма, който регулираше езиците на ключалката. Сега той възнамеряваше да разтърси със същото средство един човешки механизъм — да разбие сърцето заради парите, които очакваше.

Същото средство, но видоизменено. Докато в първия случаи това бе чудовище с груба, първична, неудържима сила, този бе царедворец, чиито не по-малко смъртоносни ръце бяха покрити с кадифе и дантели. Защото течността в спринцовката, която докторът така внимателно напълни от чашата, представляваше глоноин, най-силният стимулант за сърцето, познат на медицинската наука. Две унции бяха разбили солидната врата на желязната каса; с хилядократно по-малка част той щеше сега да спре завинаги сложния механизъм на човешкия живот.

Но не изведнъж. Намерението му беше друго. Първо щеше да настъпи бърз прилив на сили, мощен тласък за всеки орган и сетиво. Сърцето щеше да реагира смело на това фатално пришпорване; кръвта в жилите щеше да потече по-бързо към своя източник.

Но прекалената стимулация при този вид сърдечно страдание означава сигурна смърт — като от пушечен изстрел, и доктор Джеймз знаеше много добре това. Когато в артериите нахлуе премного кръв, тласната в тях от мощното „масло“ на касоразбивача, те скоро ще се превърнат в „задръстена улица“ и изворът на живота ще секне.

Докторът разголи гърдите на безчувствения Чандлър. После ловко инжектира съдържанието на спринцовката в мускулите на сърдечната област. След това, верен на своята прецизност и в двете професии, избърса старателно иглата и пъхна тънката жичка, която стои в нея, когато не се използува…

След три минути Чандлър отвори очи и попита с отпаднал, но разбираем глас кой се грижи за него. Доктор Джеймз отново му обясни присъствието си тук.

— Къде е жена ми? — запита болният.

— Заспа оттатък… от изтощение — отвърна докторът. — Не ми се ще да я събуждам освен ако…

— Не е… нужно. — Чандлър говореше с паузи между думите, защото не му достигаше дъх. — Тя не би ви била благодарна… ако я разбудите… заради мен.

Доктор Джеймз придърпа един стол до леглото. От този разговор не биваше да се изпусне нищо.

— Преди няколко минути — подзе той със сериозния искрен тон на лекар — вие се опитвахте да ми кажете нещо за някакви пари. Не държа да ми се доверите, но мой дълг е да ви предупредя, че всяка тревога и вълнение може да влошат състоянието ви. Ако искате да кажете нещо… да освободите съзнанието си от тези… двайсет хиляди долара — мисля, че такава сума споменахте, — по-добре е да сторите това.

Чандлър не беше в състояние да извърне глава, но завъртя очи към доктора.

— Казах ли… къде са… тези пари?

— Не — отвърна лекарят. — От почти неразбираемите ви думи аз само схванах, че се безпокоите за тях. Ако те са в тази стая…

Доктор Джеймз млъкна. Дали само му се бе сторило, че болният се досеща, че върху ироничните му черти просветва искрица подозрение? Дали не бе проявил прекалена нетърпеливост? Дали не бе казал прекалено много? Следващите думи на Чандлър му възвърнаха самоувереността.

— Къде могат… да бъдат — задъха се болният — освен в онази там… каса.

Той посочи с очи ъгъла на стаята, където докторът едва сега забеляза малка желязна каса, полускрита от провисналата завеса на прозореца.

Ставайки, той хвана китката на пациента. Пулсът му биеше силно, на страшни интервали.

— Вдигнете ръка — каза доктор Джеймз.

— Но аз не мога да се помръдна, докторе.

Лекарят отиде бързо до вратата към преддверието, отвори я и се ослуша. Цареше пълно спокойствие. Без повече хитрувания той пристъпи до касата и я огледа.

Елементарен модел, с проста направа; тя можеше да служи не толкова за защита, колкото за успокоение, ако някой от слугите имаше навика да попипва. При неговата ловкост това беше картонена играчка. Все едно, че парите бяха вече в ръцете му. За две минути можеше да изтръгне дръжката, да избие езиците и да отвори вратата. А по друг начин това би могло да стане и за минута.

Той коленичи на пода, сложи ухо на секрета и бавно завъртя дръжката. Както бе предположил, комбинацията беше единична. Опитното му ухо долови слабото щракане на пружината; откри комбинацията и пак завъртя дръжката. После отвори широко вратата.

Касата се оказа съвсем празна — нямаше дори листче хартия в нея.

Доктор Джеймз се изправи и се върна при леглото.