О. Хенри: Марионетките

Докторът отметна връхните му дрехи, после сряза с джобно ножче нагръдника от яката до кръста. Отстранил всички пречки, той сложи ухо на сърцето и се вслуша напрегнато.

— Митрална регургирация? — каза той тихо, като се изправи. В думите му прозвуча известна несигурност.

После пак се наведе и се вслушва дълго. Този път каза, уверен в диагнозата си:

— Сърдечна недостатъчност. Мадам — подзе той с успокоителния тон, който бе спестявал толкова тревоги, — има възможност…

Но когато извърна бавно глава към жената, видя я да пада в несвяст, бяла като платно, в ръцете на старата негърка.

— Горкото агънце! Горкото агънце! Дали не ми го убили? Дано господ да ги порази! Съсипали го, ангелчето ми. Какво…

— Хванете я за краката — каза доктор Джеймз, помагайки й да задържи отпуснатото тяло. — Къде е стаята й? Трябва да я сложим на легло.

— Ето тук, сър — посочи жената с глава една врата. — Това е стаята на Ейми.

Внесоха я в стаята и я положиха на леглото. Пулсът й беше слаб, но редовен. Без да се върне в съзнание, тя изпадна в дълбок сън.

— Много е изтощена — каза лекарят. — Сънят е добро лекарство. Когато се събуди, дайте й малко коняк с разбито яйце в него… стига да може да го поеме. От какво е тази синина на челото й?

— Удари се, сър. Падна, горкото, и… Не, сър — избухна неочаквано старицата с характерната за расата й променчивост, — старата Синди няма да лъже заради тоз проклетник. Той го направил, сър. Да му изсъхне ръката дано! Синди обещала на сладкото агънце да не казва. Ударил по главата.

Доктор Джеймз пристъпи към поставката, върху която гореше красива лампа, и намали фитила.

— Стойте тук при господарката си — разпореди се той — и пазете тишина, че да може да поспи. Като се събуди, дайте и коняка с яйцето. Ако се чувствува поотпаднала, кажете ми. Има нещо странно в тази работа.

— Има много по-странни неща от тези, които виждате — подзе негърката, но лекарят я накара да млъкне с онзи рядко употребяван, безапелационен твърд глас, до който прибягваше в случаи на истерия. Той се върна в другата стая и затвори леко вратата след себе си. Човекът на леглото не бе помръднал, но очите му бяха отворени. Устата сякаш се мъчеха да произнесат нещо. Доктор. Джеймз се наведе над него, за да го чуе.

— Парите! Парите! — шепнеше болният.

— Чувате ли ме, като ви говоря? — попита докторът с тих, но ясен глас.

Онзи кимна леко.

— Аз съм лекарят, повикан от жена ви. Вие сте много болен, господин Чандлър. Не бива никак да се вълнувате и тревожите.

Болният като че искаше да му каже нещо с поглед. Докторът млъкна, за да може да долови все тъй тихите думи.

— Парите… двайсетте хиляди долара.

— Къде са тези пари? В банката?

Очите отговориха отрицателно.

— Кажете й — шепотът ставаше все по-слаб, — че двайсетте хиляди долара… нейните пари… — Погледът му взе да блуждае из стаята.

— Оставили сте парите някъде тук ли? — С глас примамлив като глас на сирена, докторът се мъчеше да изкопчи тайната от болния, чийто разсъдък отслабваше. — В тази стая ли са?

Стори му се, че в замъгления поглед видя утвърдителна искрица. Пулсът под пръстите му тънееше като копринена нишка.

В съзнанието и в душата на доктор Джеймз се надигаха инстинктите на другата му „професия“. Незабавно, както действуваше при всички случаи, той реши да разбере къде са парите, и то с добре пресметнатата цена на един човешки живот.

Той извади от джоба си кочан рецепти и предписа най-подходящото за случая лекарство. После отиде до вратата на другата стая, повика тихичко старата негърка, даде й рецептата и я прати да купи лекарството от някоя аптека.

След като старицата излезе, мърморейки си нещо, докторът пристъпи към леглото на жената. Тя все още спеше дълбоко; пулсът й се беше поусилил; челото й бе леко изпотено и студено — ако не се смята възпаленото от удара място. Ако не я събудеше някой, тя очевидно щеше да спи с часове. Ключът беше на вратата и след като излезе, той заключи.

Доктор Джеймз погледна часовника си. Имаше на разположение половин час, тъй като старицата едва ли щеше да се върне по-рано. Той потърси и намери кана с вода и стъклена чаша. После отвори куфарчето си и извади шишенцето с нитроглицерина — „маслото“, както го наричаха събратята му от занаята.

Отля една капка в чашата от бледожълтата възгъста течност. Извади от никелираната кутия спринцовката и й постави иглата. После изтегли почти половината от разтвора в чашата, следейки внимателно градуирания цилиндър на спринцовката.