Артър Хейли - Свръхнатоварване

Ним беше объркан.

— Не мога да направя това на Търс.

— Можеш, защото Търс знае, че съм при теб и защо съм дошла.

— И Търс няма нищо против? — в гласа на Ним прозвуча недоверие.

— Кълна ти се, че няма. Ние и двамата искаме дете. И двамата решихме, че това е най-добрият начин.

Тя се засмя.

— Единственият човек, който има нещо против, това е Дафне. Ужасно ми е сърдита, защото те искаше за себе си.

Ним започна да усеща комичното в ситуацията и се засмя:

— Е, това вече е друго… — промълви Урсула, докато го обгръщаше с ръце. — Ним, аз знам, че именно сега това може да стане! Моля те, помогни ми! Толкова много искам да имам дете…

С какво беше заслужил всичките тези екзотични неща, които му се случваха, помисли си Ним.

— Е, ще се постарая — прошепна й в отговор той.

Докато се целуваха, той отново усети приятната възбуда в тялото си и я попита палаво:

— Нали нямаш нищо против, освен да свърша работа, да си доставя и удоволствие?

Вместо отговор Урсула го притисна още по-силно към себе си.

Когато Ним се събуди, всичко вече му се струваше като сън. Навън се развиделяваше и Урсула вече си бе отишла.

Той реши да се опита отново да заспи, когато вратата му се отвори и в стаята се вмъкна една фигура, облечена в розов халат.

— Проклета да съм — каза Дафне, докато смъкваше халата си, — ако се оставя съвсем да ме минат. Надявам се, че не си съвсем без сили, Ним.

Те откриха с радост, че беше така.

Обратният полет на Ним беше през късния следобед. Търстън го закара до летището заедно с Урсула и Дафне с малкия си син, които също поискаха да го изпратят. Разговорите по пътя бяха свободни и приятелски, но нямаше ни най-малкия намек за това, което се бе случило през нощта. Ним целуна и двете сестри за довиждане, а Търстън го изпрати до гишето, където трябваше да завери билета си.

На сбогуване те си стиснаха ръцете и Ним каза:

— Благодаря ти за всичко, Търс.

— Аз също, Ним. И успех пред комисията.

— Благодаря ти. От това ще имам най-голяма нужда.

Държейки ръката на Ним в своята, Търстън за миг се поколеба, а после каза:

— В случай че не си наясно с някои неща, искам да ти кажа, че човек не винаги има избор и предпочита да приеме най-добрата от ограничените възможности. Има и друго нещо: Съществуват приятели и много добри приятели. Ти, Ним, си от вторите и винаги ще бъдеш. Нека се опитаме да не губим връзка.

Докато преминаваше в залата за чакащи, Ним усети как очите му се навлажняват.

След десетина минути, когато вече се беше настанил удобно в креслото си на борда на самолета, една от стюардесите любезно го попита:

— Сър, не бихте ли желали да пиете нещо след излитането на самолета?

— Шампанско, моля каза й той с усмивка и реши, че нищо друго не би било толкова добро за завършек на този уикенд.

Председателят на комисията чукна леко с чукчето, за да привлече вниманието на аудиторията.

— Преди да започне да дава показания следващият свидетел, смятам за редно да го похвалим публично за това, че с решителните си действия и кураж преди два дни той спаси живота на един служител от електрическа компания в друг щат.

Присъстващите в залата изръкопляскаха.

Ним беше малко смутен от всичко това.

— Благодаря ви, господин председател.

До тази сутрин Ним беше убеден, че информацията за случая ще си остане в рамките на Денвър. Но за негова изненада откри, че случаят бе предаден на Асошиейтед Прес и информацията бе използвана за доста голяма статия в сутрешния „Кроникъл Уест“. Ним не беше особено доволен, че се привлича вниманието на обществеността към неговото посещение в електроцентралата в Денвър и се чудеше по какъв ли начин опонентите им щяха да се възползват от подобни сведения.

Както и на предишните заседания, в облицованата с дъбови панели зала присъстваше пълният състав на комисията, съответните съветници, свидетели, представителите на заинтересовани организации, журналисти и многобройни хора, дошли просто да послушат.

Ним видя в залата Лаура Бо Кармайкъл и Родерик Причет от клуб „Секвоя“, Дейвид Бърдсонг от „Светлина и енергия за хората“, облечен в неизменните оръфани дънки и карирана риза. В частта, определена за представителите на пресата, седеше Нанси Молино, с елегантен и малко отнесен вид.

Ним вече се беше заклел да казва „само истината, самата истина и нищо друго освен истината“. Оскар О’Браян се беше приготвил да започне с въпросите.

— Мистър Голдман — започна О’Браян по предварителната схема, която бяха репетирали с Ним, — моля ви, опишете обстоятелствата и проучванията, които ви доведоха до заключението, че представяният на тази комисия проект е необходим и целесъобразен.