Артър Хейли - Свръхнатоварване

Самата линия беше разположена доста нависоко, затова Ним рискува и скочи. Когато се приземи неловко върху гумената основа, той се нарани от няколко остри въглена, но не им обърна внимание и упорито запълзя напред. В този миг работникът беше само на няколко метра от трошачката.

Това, което се случи по-нататък, беше просто един наниз от неразделими събития.

Ним се протегна и сграбчи работника, като се опита да го извлече назад. Донякъде бе успял, когато чу звук на късащ се плат и усети някаква съпротива. Явно някоя част от дрехите на работника се беше захванала за поточната линия и тя неумолимо го теглеше напред. Ним направи още един опит, но без успех. Клещите на трошачката щракаха безмилостно на сантиметри от работника. В този миг дясната му ръка, която беше най-отпред, бе захваната от подаващото устройство, влезе в машината и се чу само звук на трошене на кости. С неописуем ужас Ним забеляза, че собствените му дрехи също са захванати. Беше твърде късно да спаси поне себе си.

В този миг линията спря.

Към Ним се протягаха ръце, за да му помогнат да слезе, чуваха се гласове и тропот на крака. Новодошлите работници повдигнаха своя колега, чиято ръка силно кървеше и го сложиха на земята. Фолгер се наведе над ранения и му направи кръвоспираща превръзка с кожения си колан. Търстън Джоунс разпореди:

— Намерете доктор и линейка! Бързо!

— Може да не съм такъв герой като тебе, но все още имам някакво влияние в този град! — възкликна весело Търстън.

Той излезе от съседната стая, където досега говореше по телефона, и се доближи до Ним. Ним се беше разположил в гостната, облечен в една хавлия, взета назаем от Търстън. Лявата му ръка беше бинтована, а в дясната той държеше неизменното питие — уиски със сода.

Търстън продължи:

— Уредих да ти почистят костюма, и то забележи, в събота сутринта. Ще го донесат след няколко часа.

— Благодаря ти.

В този момент в стаята влязоха жената на Търстън Урсула и по-малката й сестра Дафне, която бе пристигнала от Англия с малкия си син, за да им погостува. Ним вече беше обърнал внимание, че двете жени неимоверно си приличаха. Нито една от тях не беше хубава в традиционния смисъл на думата: и двете бяха високи, с едър кокал, челата им бяха високи, а устните съвсем малко по-големи от тези, които можеха да бъдат сметнати за хубави. Но като личности и двете привличаха вниманието със своята импулсивност и решителност. Ним се запозна с Дафне само преди половин час, но веднага я хареса.

— Има и други новини — каза Търстън. — Работникът, комуто спаси живота, няма да загуби ръката си. Хирурзите казали, че ще могат да я стъкмят по някакъв начин. Е, няма да е в състояние да я използва в електроцентралата, но поне ще може да прегръща жена си и трите си дечица. Да не забравя! Имаш едно послание от жена му. Тя каза, че след обяд ще бъде в църквата заедно с децата си, за да благодари на светците, които ни закрилят, за това, че съществува някой си мистър Ним Голдман, и ще палят свещи за твое здраве. Казвам ти го, в случай че вярваш в тези работи.

— О, Търс — каза Урсула, — спри за малко, защото ще се разплача.

— Ако трябва да бъда откровен — призна си Търстън, — и аз съм малко развълнуван.

— Аз нищо особено не съм направил. Ако не беше вашият човек Фолгер, който да спре линията…

— Слушай ме сега — каза Търстън. — Ти видя как се случва, ти се затича пръв и ако не беше го дръпнал в онзи фатален момент, сега просто нямаше за какво да говорим. Освен това светът има нужда от герои, защо да ги разочароваме?

Урсула изтри очите си с кърпичка и каза:

— Е, сега, като знаем, че историята има щастлив край, можем всичките да се успокоим.

Тя прекоси стаята и развълнувано прегърна и целуна Ним.

— Ето това е от мене вместо свещи!

— Хей, всеки ли може да се включи? — попита Дафне.

— Няма какво да питаш! — усмихна се Ним.

Дафне го целуна с готовност. Устните й бяха меки и топли. На Ним му хареса, особено мимолетния аромат, който остана след нея, когато се отдръпна.

— Е, така е с героите, независимо дали го харесват или не! — каза Дафне.

— Точно тази част от геройството особено ми харесва! — усмихна се Ним.

— Това, от което имаме нужда, е да се повеселим здраво! Какви са ни плановете за довечера? — попита Урсула мъжа си.

Той засия.

— Радвам се, че ме попита. Ще вечеряме и ще танцуваме. С моето гениално предчувствие вече резервирах маса за четирима в Браун Палас.

— Звучи страхотно — каза Дафне. — Ще можем ли да намерим някого да гледа Кийт?