Артър Хейли - Свръхнатоварване

Ним се настани удобно в свидетелското кресло, като предчувствуваше, че свидетелстването му щеше да бъде продължително и мъчително.

— Извършените от GSP & L изследвания и допълнени от правителствените агенции водят до извода, че ръстът на населението и производството в Калифорния през следващото десетилетие ще надхвърлят общонационалното ниво. За подробностите по получаването ще ви уведомя малко по-късно. Паралелно с този растеж ще нараства и потреблението на електроенергия, като значително ще надхвърли настоящите мощности на компанията. Именно за да се удовлетворят нарастващите потребности…

Ним се опитваше да говори на леснодостъпен език и без да използва прекалено много термини, за да може да задържи вниманието на аудиторията. Всъщност фактите, които днес произнасяше пред комисията, им бяха предварително представени във формата на доклад, но произнесено пред аудитория всичко придобиваше по-друга стойност. Или пък по този начин представителите на комисията признаваха, че не си дават много труд да четат многобройните подобни доклади.

О’Браян произнасяше репликите си с майсторството на актьор, играещ продължителна пиеса:

— Що се отнася до опазването на околната среда…

— Бихте ли обяснили по-подробно въпроса за доставките на въглища…

— Възможно ли е да се каже, че…

Всичко това продължи малко повече от ден и половина, или плътни седем часа, в които Ним беше обект на внимание. В края на деня той беше убеден, че е представил възгледите на GSP & L съвсем обективно и убедително. Чакаха го обаче още изпитания.

Когато Оскар О’Браян заяви, че е приключил със свидетеля, председателят на комисията кимна и заяви:

— Мисля, че и ние, и мистър Голдман се нуждаем от почивка. Затова следващото заседание се отлага за утре сутринта в 10.00 часа.

На следващия ден заседанието започна с въпросите на адвоката на комисията, господин Холиуок.

— Мистър Голдман, има някои неща, във връзка с които комисията би ви помолила за допълнителни доуточнения…

Тонът, с който Холиуок задаваше въпросите си, не беше нито приятелски, нито враждебен. Ним се стараеше да отговаря също така неутрално и изчерпателно.

Въпросите на Холиуок отнеха около час. Следващ беше Родерик Причет, секретар на клуб „Секвоя“, чиито въпроси вече бяха по-динамични.

Причет беше излъскан и акуратен, както винаги: облечен бе в безупречен тъмен костюм с жилетка, стоманеносивата му коса беше грижливо пригладена и той дори от време на време я докосваше с ръка, за да се убеди в безупречността на прическата си. Когато се доближи до свидетеля, в очите му се забеляза странен блясък.

— Мистър Голдман — започна въпросите си Причет, — разполагам с една снимка, която бих ви помолил внимателно да разгледате и да ми кажете дали ви напомня нещо.

Докато Ним разглеждаше снимката, Родерик Причет раздаваше отделни екземпляри на останалите членове на комисията, както и на О’Браян, Дейвид Бърдсонг и представител на пресата.

Ним недоумяваше: снимката беше почти черна, но въпреки всичко му напомняше нещо…

Секретарят на клуб „Секвоя“ му каза с усмивка:

— Погледнете я внимателно, мистър Голдман. Имате време.

Ним само поклати глава:

— Не съм съвсем сигурен…

— Може би аз мога да ви помогна — Родерик Причет очевидно се забавляваше от тази игра на котки и мишки. — Доколкото ни информираха от средствата за масова информация, точно тази картина сте видели лично по време на вашата визита миналата седмица.

Внезапно Ним си спомни. Снимката беше на въглищния склад на електроцентралата „Чероки“ в Денвър. Вече му беше ясно откъде идваше чернотата в снимката. Ним вече мислено проклинаше журналистите, които бяха издали неговото посещение.

— Предполагам, че на снимката са въглища.

— Моля ви за малко повече подробности, мистър Голдман. Какви са тези въглища и къде?

Без особено желание Ним даде изискваните обяснения:

— Това са складовите площи за въглища в една електроцентрала в Денвър, Колорадо.

— Точно така. — Причет свали за миг очилата си, за да ги избърше, и после отново си ги сложи. — За ваша информация мога да кажа, че снимката е направена вчера и е изпратена по сутрешния самолет. Не е много красива картината, нали?

— Не.

— Бихте ли казали, че картината е уродлива?

— Възможно е и така да се каже, но всъщност…

— Всъщност вие вече отговорихте на моя въпрос — прекъсна го Причет. Вие казахте, че е възможно и така да се каже, което значи, че се съгласявате, че картината е уродлива. Това беше моят въпрос. Благодаря ви.