Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Но индиректно плащат потребителите?

— Такъв извод би могъл да бъде направен за всеки един уред, използван в компанията…

Бърдсонг удари с ръка по облегалката на свидетелското кресло.

— Ние говорим именно за хеликоптера, а не за разни други уреди!

— Компанията разполага с няколко хеликоптера, които…

— Няколко хеликоптера!!! Значи имате и избор, както например дали ще карате линкълн или кадилак?

Ним каза с видимо нетърпение:

— Те се използват основно за оперативни въпроси.

— Но това не ви спира да ги използвате, когато имате нужда от тях, или си мислите, че имате нужда, нали?

Без да изчака някакъв отговор, Бърдсонг бръкна в джоба си и извади една изрезка от вестник.

— Това нещо трябва да ви е познато.

Беше статията на Нанси Молино, излязла наскоро след посещението в лагера на Девилс Гейт.

— Познато ми е.

Бърдсонг цитира някои пасажи, които стенографът надлежно записваше.

— Тук се казва, че „мистър Голдман е твърде важен, за да пътува с автобус, пък и дори нает от неговата компания. Вместо това той е избрал хеликоптер…“ — Бърдсонг го изгледа втренчено. — Вярно ли е всичко това?

— Имаше извънредни обстоятелства.

— Това не ме интересува. Вярно ли е или не?

Ним забеляза, че Нанси Молино внимателно ги наблюдаваше с лека усмивка на лицето си.

Той отговори:

— Статията беше преднамерена, но иначе е почти вярно.

Бърдсонг отправи поглед към комисията:

— Моля ви, обяснете на свидетеля, че от него се изисква отговор с „да“ или „не“!

Председателят на комисията каза:

— Това ще спести време на всички ни, мистър Голдман.

С мрачно изражение на лицето Ним отговори:

— Да.

— Беше мъчително като вадене на зъб — каза Бърдсонг.

След това той се насочи в друга посока:

— Вие лично имате ли акции на GSP & L? — попита той.

— Да — отговори Ним, като се чудеше какво ли ще последва.

Ним притежаваше сто и тридесет акции на GSP & L, които бе придобил чрез програмата за спестявания, действаща чрез удръжки от заплатата на служителите. Настоящата им пазарна цена беше около две хиляди долара, след като бе обявено решението на управителния съвет на компанията за известно време да не се изплащат дивиденти. Но въпреки всичко Ним реши да не дава повече информация, отколкото бе поискано.

— Ако се реализира проектът в Турнипа, това ще се отрази ли благотворно върху стойността на акциите на GSP & L?

— Не е задължително. Със същия успех тяхната стойност би могла да се понижи.

— Казвате, че не е задължително… Но стойността им би могла и да се вдигне, нали?

Ним отговори:

— На борсата всичко е възможно.

В този момент Бърдсонг се обърна с лице към залата и театрално възкликна:

— Вероятно това е най-конкретният отговор, който мога да измъкна от свидетеля, затова аз ще ви отговоря: Тези акции определено ще се покачат! — той се обърна към Ним и продължи: — И в такъв случай и вие ще имате интерес в този проект и ще получавате печалби, нали не гроша?

Самата постановка на въпроса беше толкова абсурдна, че на Ним му стана смешно. Най-многото, на което той можеше да разчита във връзка с повече от скромните си спестявания, беше да си възвърнат предишната стойност.

Бърдсонг внезапно каза:

— Ако не искате да отговорите на въпроса, поставен по този начин, нека го задам другояче: „Ако акциите на GSP & L повишат своята стойност в резултат на обсъждания проект, значи ли това, че и стойността на вашите акции ще нарасне?“

— Вижте сега… — каза Ним.

В случая се намеси председателят на комисията:

— Въпросът е много прост, мистър Голдман. Отговорете с „да“ или „не“!

Готов вече да избухне, Ним забеляза, че Оскар О’Браян му правеше знаци с ръка, за да му напомни, че не трябва да влиза в пререкания. И той отговори:

— Да.

Бърдсонг заяви:

— Е, след като свидетелят призна, господин председателю, бих искал да се запише, че гореупоменатият има финансов интерес от резултатите на това обсъждане и че свидетелските му показания би трябвало да се разглеждат по съответния начин.

— В такъв случай вие го запишете — председателят на комисията вече бе започнал да подава признаци на раздразнение. — Продължавайте по-нататък!

— Разбира се, сър — Бърдсонг прекара пръсти през брадата си, сякаш мислеше върху някакъв въпрос, а после насочи отново вниманието си върху Ним.

— Сега имам някои въпроси относно това, как ще се отрази изграждането на една подобна електростанция върху сметките, които обикновените хора…