Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Преди малко вие заявихте, че много от животинските и растителните видове в Турнипа навсякъде другаде са изчезнали. Бихте ли назовали някои имена?

Лаура Бо Кармайкъл кимна.

— Да. От растенията това е едно цвете — Antirrhinum, а от животните Microdipodops, тъй наречената мишка-кенгуру.

Ето това вече Ним не разбираше. Как беше възможно грижата за някаква си мишка или мишки да препятства проект, от който ще имат полза милиони хора?

Вероятно същата мисъл бе хрумнала и на Родерик Причет, защото следващият му въпрос беше:

— Мислите ли, че някой би ни упрекнал специално за тези два вида? И не е ли по-важно в случая да се задоволят нуждите на хората?

— Вероятно ще има и такива мнения. Но нищо не е в състояние да промени факта че се унищожават важни елементи от околната среда.

— Бихте ли обяснили това по-подробно?

— Мисълта ми беше, че със строежа на градовете, магистралите, индустриалните центрове и всичко останало ние непрекъснато нарушаваме природния баланс. Ние унищожаваме природата и лишаваме растенията и животните от естествената им среда. Природата вече не може нормално да се възпроизвежда, а ние просто забравяме, че в природата всички неща са взаимно свързани…

Председателят на комисията вметна:

— Но вероятно и в природата нещата могат донякъде да се приспособяват към обстоятелствата?

— Действително е така. Но ние надхвърлихме разумните граници.

Докато траеше изказването на председателката на клуб „Секвоя“, в залата цареше пълна тишина. Никой не смееше да помръдне в очакване на следващите й думи.

— Ако действително този ужасяващ проект бъде одобрен и бъдат унищожени споменатите видове, не е далеч денят, в който един индустриален проект ще натежи на везните повече от последните на земята нарциси…

Заключителните й думи предизвикаха бурни ръкопляскания в залата. Ним обаче си помисли, че от положението си на учен Лаура използва ненаучен емоционален подход, за да въздейства върху общественото мнение.

Последващите въпроси на Оскар О’Браян не успяха да разклатят тезата на клуб „Секвоя“, дори напротив, някои нейни отговори подсилиха въздействието на предишните й изявления.

Дейвид Бърдсонг отказа да задава въпроси на Лаура Бо Кармайкъл, като заяви помпозно:

— „Светлина и енергия за хората“ изцяло подкрепя възгледите на клуб „Секвоя“, толкова добре изразени от мисис Кармайкъл.

Свидетелските показания продължаваха, но малко преди да свършат. Оскар О’Браян предупреди Ним:

— Готви се. Ние сме следващите.

Ним се чувстваше доста изтощен, а перспективата за предстоящите въпроси съвсем го довършваше.

Дори и през нощта той не можа да мигне, а когато задрямваше, сънуваше, че се намира в някаква килия, заобиколен от Дейвид Бърдсонг, Родерик Причет и Лаура Бо Кармайкъл. Той се опитваше да извика, но от гърлото му не излизаше нито звук.

В момента Ним отново беше на свидетелското място.

Оскар О’Браян започна с въпросите:

— Колко акции от GSP & L притежавате?

— Сто и тридесет.

— Каква е тяхната настояща стойност?

— Според сутрешните сведения две хиляди сто и шестдесет долара.

— Тоест твърдението, че вие бихте спечелили от проекта в Турнипа, е…

— Смешно и обидно предположение! — рязко каза Ним, още преди въпросът да бъде завършен. Той лично бе помолил О’Браян да включи този въпрос, за да може да бъде отразен в пресата, както бяха отразени и безпочвените обвинения на Бърдсонг.

— Сега нека се върнем към въпроса за опазването на околната среда. В своя отговор мисис Кармайкъл подчерта, че…

Идеята за повторното свидетелстване бе да се противопоставят свидетелите, защитаващи различни позиции, и да се изчистят моментите, които можеха да бъдат сметнати за предумишлени, погрешни или неточни. Докато отговаряше на въпросите на О’Браян, Ним се чудеше дали всичко това би могло да има някакъв ефект.

О’Браян приключи за по-малко от половин час. Той бе последван от Холиуок, адвоката на комисията, и от Родерик Причет, с които Ним нямаше някакви особени проблеми.

Оставаше само Бърдсонг.

— Тези ваши акции, мистър Голдман, казахте, че струват около две хиляди долара, нали? — попита Бърдсонг, като същевременно за всеки случай хвърли един поглед върху записките си.

— Да, точно така.

— Начинът, по който го съобщихте пред мен и пред всички останали — показваше, че за вас тези пари са нищо. Е, за някой като вас, който е свикнал да борави с милиони и да се вози на хеликоптери…