Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Много интересна гледна точка, мистър Голдман. Болшинството от нас явно не са се замисляли върху този въпрос.

Бърдсонг определено нервничеше по време на размяна на репликите между Ним и председателя на комисията и когато видя, че жертвата му е свободна, поднови атаките си.

— Кажете ни, Голдман, защо слънчевата енергия ще се използва в големи мащаби чак през следващия век? И изобщо трябва ли да вярваме на подобни ваши твърдения?

— Ако искайте вярвайте, ако не искате недейте. — Ним определено искаше да подчертае презрението си към Бърдсонг. — Въпросът е, че техническите проучвания сочат, че едно подобно използване на слънчевата енергия е възможно след повече от двадесет години. Именно докато това време дойде, ние се нуждаем от централи, подобни на Турнипа. Дори ще има нужда от много такива електростанции, за да можем да посрещнем енергийната криза.

— Какво сега, пак ли ще си говорим за тая измислена криза?

— Когато се случи обаче, вие ще трябва да си вземете думите назад и да поемете цялата отговорност!

Председателят на комисията се бе приготвил да призове към спокойствие, но след това се разколеба. Явно му беше интересно какво ще последва.

Лицето на Бърдсонг почервеня, устните му заплашително се свиха.

— Няма изобщо да си взимам думите назад и да поемам някаква отговорност! Вие ще го направите! Вие и вашата шайка! Защото ние ще вкараме този проект в съда, ще пишем петиции и апели, ще направим всичко възможно, за де не ви позволим да построите тази станция. Дори и това да не е достатъчно, ще намерим други поводи цялото това обсъждане да започне отначало и така цялата история ще се проточи двадесет години! Хората ще спрат жаждата ви за печалби! Хората ще победят!

Дейвид Бърдсонг спря за миг да си поеме дъх и продължи:

— Така че, мистър Голдман, слънчевата енергия може би ще се използва, преди вашият проект да е реализиран. Защото ще ви кажа едно нещо: Вие няма да построите Турнипа, нито която и да било електроцентрала с въглища!

Председателят отново се колебаеше дали да се намеси, привлечен от словесния дуел. На репликата на Бърдсонг някои от залата отвърнаха с аплодисменти. Именно в този момент Ним се взриви. Той удари с юмрук по облегалката на креслото и скочи на крака.

— Вероятно можете да спрете проекта Турнипа. Както стана с атомните електроцентрали, така ще стане и с тези, използващи въглища И ако всичко това стане, ще бъде защото системата е такава, че дава прекалено много права на мошениците и шарлатаните като вас!

Внезапно в залата се възцари тишина. Ним продължи, като гласът му се извисяваше:

— Но избавете ни от проповедите си, Бърдсонг, че вие представлявате хората. Не е вярно! Ние представляваме хората обикновените, почтените хора, които разчитат на компании като нашата, да стоплят и осветят домовете им, да осигурим електроенергия за фабриките, за да могат тези хора да правят хиляди други неща, от които вашето недомислие и егоизъм могат да ги лишат!

Ним се обърна към комисията.

— Това, от което се нуждаем в момента, е един разумен компромис, компромис между техническия прогрес и опазването на околната среда. Нашата компания приема необходимостта от този компромис. Решението няма да е лесно, но недейте да ни лишавате от енергия!

Той отново се обърна към Бърдсонг.

— Вие искате хората да страдат. Да страдат от липсата на електроенергия, от безработица, от многото малки и големи неща, които просто няма да работят без електроенергия! Когато настъпи кризата, къде ще бъдете вие, Бърдсонг? Вероятно ще се криете от хората, които дотогава ще са разкрили, че сте само един позьор и измамник!

Докато говореше, Ним осъзнаваше, че е стигнал твърде далеч, че бе нарушил правилата на публичните обсъждания, както и линията на GSP & L. Може би дори беше дал основания на Бърдсонг да заведе дело срещу него за обида… Но една друга част в него му повтаряше, че всичките тези неща трябваше да се кажат, че всяко търпение си има граници и че някой трябваше да каже всичко това и да понесе последствията.

Ним продължи със същия устрем.

— Вие говорите за икономии! Не ви ли е ясно, че това значи да се лишаваме от много неща, за да постигнем тези 40% икономии? Някои твърдят, че и без това живеем твърде добре и е време да си смъкнем малко стандарта… Но това не са решения, които ще вземе нашата компания. Ние трябва да поддържаме стандарта на живот на хората и да го защитаваме. И това ще правим, докато не получим някаква друга заповед. Сериозна заповед от сериозни хора, а не от такъв мошеник като вас!