Артър Хейли - Свръхнатоварване

Председателят запита:

— Свършихте ли, мистър Голдман?

— Не още, господин председателю. Бих искал да кажа още някои неща.

— Господин председател, бих предложил почивка… — Оскар О’Браян се опитваше да привлече вниманието на комисията.

Ним каза твърдо:

— Имам намерение да приключа изказването си, Оскар.

Той беше забелязал, че журналистите грижливо записваха всяка негова дума.

— Засега няма да има почивка — обяви председателят на комисията.

О’Браян си седна на мястото. Бърдсонг все още стоеше на подиума, като учуденото му изражение беше сменено с лека усмивка. Вероятно си мислеше, че избухването на Ним по-скоро бе навредило на каузата на GSP & L и беше в полза на тази на „Светлина и енергия за хората“. Както и да е, мислеше си Ним. Бе стигнал достатъчно далеч, за да си позволи да изпада в малодушие… Той отново се обърна към комисията:

— Всичките тези словесни упражнения, господин председател, както и тези публични обсъждания, са просто една скъпо струваща загуба на време. Безсмислено е всичко това, защото години са нужни за едно нещо, което може да бъде свършено за седмици. Защото тези от нас, които са заети в производството, а не са някакви си там бюрократи, биха били много по-полезни на работните си места, отколкото да прекарват безкрайни часове в тази зала. Това е една безкрайно скъпа измишльотина, за която плащат именно потребителите, които мистър Бърдсонг твърди, че защитава. Комичното в случая е, че всички се правим, че тези публични обсъждания имат някакъв смисъл, докато дълбоко в душите си всеки от нас знае реалното състояние на нещата!

Лицето на председателя почервеня.

— Няма да ви позволя да говорите повече на тази тема! Предупреждавам ви, мистър Голдман, че имам намерение да прегледам внимателно стенограмата и, ако е необходимо, да предприема съответните стъпки!

Със същия студен тон той попита Бърдсонг:

— Приключихте ли с въпросите към този свидетел?

— Да, сър! — на лицето на Бърдсонг отново лъсна познатата усмивка. — Но ако питате мене, Голдман току-що сам си сложи примката на шията.

Председателят на комисията удари с чукчето си.

— Вас не ви питат!

А след това обяви:

— Заседанието се отлага.

Хората възбудено разговаряха, докато излизаха от залата. Ним погледна О’Браян, който прибираше документите си, но юрисконсултът само поклати тъжно глава и излезе от заседателната зала.

Дейвид Бърдсонг се присъедини към една група свои поддръжници, които шумно го поздравяваха, а след това всички заедно излязоха навън.

Лаура Бо Кармайкъл, Родерик Причет и другите представители на клуб „Секвоя“ само изгледаха Ним с учудване и също така излязоха, без да коментират случилото се.

Масата на журналистите също така бързо се изпразни. Останала бе само Нанси Молино, която преглеждаше бележките си. На излизане тя мина покрай Ним и тихо каза:

— Този път май я загазихте!

— Каквото и да съм сторил, сигурен съм, че вие ще извлечете от случая всичко възможно! — отговори й Ним.

— Няма от какво да се възползвам! Просто вие сам си сложихте главата в торбата! Достатъчни са само утрешните вестници!

Ним остави Нанси Молино да си дооправи бележките. Беше сигурен, че щеше да избере най-острите изрази, за да го обрисува, и удоволствието й ще бъде дори по-голямо, отколкото в случая с хеликоптера.

Докато излизаше сам от залата, го връхлетя някакво отчайващо чувство на самота.

Когато излезе навън обаче, с изненада установи, че го чакат репортери от телевизията.

— Мистър Голдман, чухме някои от нещата, които казахте в залата. Бихте ли ги повторили за репортажа на новините тази вечер?

Ним се поколеба за минута. Той не беше длъжен да прави това но впоследствие реши, че достатъчно се е забъркал. Вече нищо не можеше да влоши повече нещата. Тогава защо да не говори?

— Добре — отговори той — ето как стоят нещата.

Ним започна да говори разпалено, докато камерите снимаха.

— От този момент вие вече няма да бъдете говорител на нашата компания! — говореше Ерик Хъмфри със стоманени нишки в гласа си. — Няма да се появявате в телевизионни и радиопредавания. Вие няма да отговаряте на репортерските въпроси, дори да ви питат колко е часът. Ясно ли е?

— Да, ясно е — отговори Ним.

Ним седеше от другата страна на бюрото на председателя на управителния съвет. За разлика от други техни срещи обстановката беше подчертано официална.

Беше следобедът на следващия ден след речите на Ним в комисията по електроенергия.