Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Татко — обърна се към него Лия, докато вечеряха, — това значи ли, че ще си стоиш вече вкъщи?

За момент в стаята настъпи тишина и Ним забеляза, че Бенджи дори беше оставил вилицата и ножа си и го гледаше внимателно в очакване на отговора му.

Рут, която беше посегнала към мелничката за пипер, също промени намерението си и зачака отговора на Ним заедно с децата.

— Възможно е — каза той. Внезапният въпрос и трите чифта очи, вперени в него, явно му действаха разконцентриращо. — Естествено, ако нямам някоя друга допълнителна работа, която да ме кара да оставам допълнително в офиса.

Бенджи засия и попита:

— Татко, и през уикендите ли ще си повече време с нас?

— Може би.

Рут се намеси:

— Мисля, че се опитват да ти кажат нещо.

Тя се усмихна, нещо което рядко й се случваше, откакто се бе прибрала преди няколко дни. Ним беше забелязал, че бе станала по-сериозна, на моменти дори угрижена. Те все още не бяха говорили сериозно. Рут явно избягваше разговора, а и Ним, потиснат от неуспеха на няколкото си опита, не искаше да повдига въпроса.

Ним се чудеше как ли се държат съпруг и съпруга, след като съпругата се завръща след двуседмично отсъствие, когато почти със сигурност е била с друг мъж? В техния случай отговорът беше. Точно така, както и преди.

Рут се бе върнала, без да вдига много шум, бе прибрала децата от родителите си и се бе захванала отново с домашните дела, сякаш че нищо не се беше случило. Те с Ним продължаваха да спят в една стая, но в различни легла, а що се отнасяше до останалите неща, животът си продължаваше както преди. Разбира се, Ним от време на време си спомняше, че имаше подобни ситуации и преди, но тогава Ним беше този, който се завръщаше след неговите извънбрачни екскурзии. На времето той си мислеше, че Рут нищо не подозира, но сега вече не беше толкова убеден. Още една от причините за това привидно спокойствие беше фактът, че себелюбието на Ним вече беше достатъчно накърнено другаде и той нямаше сили за допълнителни емоции.

В момента цялото семейство се беше събрало на масата за вечеря за трети пореден път през тази седмица, което само по себе си беше необичайно.

— Както вече ви казах, в службата ми наистина настъпиха някои промени, но все още не зная как ще се подредят нещата…

Внезапно той забеляза нещо по лицето на Бенджи и се наведе, за да го огледа по-внимателно.

— Какво ти е на лицето, Бенджи? — попита го той.

Бенджи за миг се поколеба, като ръката му се протегна, за да скрие голямата синина от лявата му страна и порязаната си устна.

— Татко, това е от училище…

— Какво сте правили в училище? Били ли сте се?

Въпросите явно причиняваха на Бенджи неудобство.

— Точно така, татко — намеси се Лия — Тод Торнтън каза, че си леке, защото не ти пука за околната среда и искаш да я разрушиш. Е, та Бенджи го удари, а пък Тод е доста по-едър от него.

Ним каза строго на Бенджи:

— Независимо от това кой какво казва за каквото и да било, най-глупавото е да се биеш с хората.

Синът му изглеждаше покрусен.

— Да, татко — каза той.

— Ние вече си поговорихме за това — каза Рут — и Бенджи вече разбра, че не е постъпил добре.

Независимо от външната си реакция Ним вътре в себе си беше поразен. Досега никога не му беше минавало през ум, че всичките неща, които му се бяха случили, можеха да се отразят и върху членовете на семейството му…

Той каза с тих глас:

— Много съжалявам, ако това, което ми се случи, е наранило по някакъв начин и вас.

— Няма нищо, татко — каза Лия. — Мама ни обясни, че постъпката ти е била много благородна.

Бенджи също се намеси:

— Освен това мама каза, че ти имаш много повече кураж от всички останали, взети заедно!

Ним изгледа внимателно Рут.

— Майка ви ви е казала всичките тези неща?

— Но нали всичко това е вярно, татко? — попита Бенджи.

— Разбира се, че е вярно — каза Рут, като леко се изчерви. — Просто баща ви не може да говори за себе си по този начин, това ви го казах аз.

— За да можем да го кажем и на другите деца, когато говорят, нали? — добави Лия.

За миг Ним беше обхванат от силно вълнение: мисълта за това, как Бенджи с малките си юмручета се бие, за да защити репутацията на баща си, и как Рут, независимо от проблемите между тях, се стреми да запази авторитета му пред децата, за малко не го накараха да се разплаче. Той беше спасен от призива на Рут:

— Е, хайде сега да продължим с вечерята!

По-късно, когато бяха останали двамата на масата и си допиваха кафето, а децата бяха отишли в другата стая да гледат телевизия, Ним каза: