Артър Хейли - Свръхнатоварване

Ним запротестира:

— Би трябвало също така да се каже, че…

Причет само вдигна пръста си назидателно и каза:

— Достатъчно, мистър Голдман. Не забравяйте, че аз съм този, който задава въпроси. Да продължим нататък. Имам още една снимка за вас и за господата от комисията.

Докато Ним тайно си поемаше въздух, Причет избра една цветна снимка и я подаде на Ним.

Да, това беше завладяващата красота на калифорнийската безбрежна шир под ясното лазурно небе. Виждаха се величествени дървета, под които растеше буйна трева и тук-там се виждаше бълбукащо ручейче. От едната страна на ручейчето имаше диви цветя, които радваха окото с багрите си Малко по-нататък фотографът беше хванал в обектива си млад елен, който явно беше малко стреснат от камерата.

Причет прекъсна мислите му:

— Прекрасна картина, нали, мистър Голдман?

— Да, така е.

— Имате ли идея откъде е снимката?

— Предполагам, че мястото е Турнипа. — Ним реши, че е безсмислено да играе, тъй като вече му беше ясно какво беше намислил Родерик Причет.

— Вашето предположение е напълно вярно, мистър Голдман. Сега имам и още един въпрос — тонът на Причет определено се изостряше — Нима няма да ви тежи на съвестта, че това, което предлагате да се направи в Турнипа, ще унищожи девствената и приказна красота на едно от малкото останали незасегнати кътчета в цялата страна?

Риторичният въпрос на Причет, зададен с необходимата доза драматичност, предизвика одобрението на залата. Двама или трима дори изръкопляскаха.

Ним каза със спокоен тон:

— Разбира се, че този въпрос ме безпокои. Но го възприемам като необходимост, като компромис. Освен това става дума за съвсем малка част от тези земи…

— Това бе напълно достатъчно, мистър Голдман. Не е нужно да произнасяте речи. Въпросът е, че в стенограмата сте отговорили положително на поставения въпрос.

Причет замълча за миг, а после възобнови атаката си.

— Възможно ли е вашето пътуване миналата седмица до Колорадо да е продиктувано именно от желанието ви с очите си да видите какъв би могъл да бъде ефектът от това ваше начинание върху девствените кътчета на природата?

О’Браян отново скочи на крака:

— Протестирам!

Причет рязко се обърна към него:

— На какви основания?

О’Браян се обърна към председателя на комисията:

— Въпросът преиначава думите на свидетеля. Освен това въпросът предполага такова състояние на духа, каквото свидетелят не е споделял.

Председателят на комисията заяви безстрастно:

— Възражението не се приема!

Ним се обърна към Причет:

— Не, съвсем не беше това причината за моето посещение. Съществуваха някои технически моменти, в които исках да се уверя, преди да започне публичното обсъждане тази седмица.

Причет каза:

— Вероятно някои в тази зала ще ви повярват.

Подтекстът беше, че самият той изобщо не е убеден.

Последвалите въпроси не предизвикаха толкова напрегнати ситуации. Но за Ним беше пределно ясен ефектът на двете снимки и той донякъде се обвиняваше, че не бе могъл да се справи със ситуацията.

След приключването на въпросите на Родерик Причет председателят на комисията погледна списъка, който беше пред него, и попита:

— Желае ли организацията „Светлина и енергия за хората“ да разпита този свидетел?

Дейвид Бърдсонг се обади:

— Разбира се, че желае!

Председателят на комисията само кимна с глава и Дейвид Бърдсонг се качи на подиума.

Едрият мъж явно не смяташе да си губи времето с предисловия.

Той попита:

— Как дойдохте тук?

Ним го погледна учудено:

— Ако ме питате кого представлявам…

Бърдсонг грубо го прекъсна:

— Всички знаем кого представлявате — един огромен алчен конгломерат, който експлоатира хората! Аз имах предвид именно това, което вече попитах. — Как дойдохте тук?

— Дойдох с такси.

— Дошли сте с такси?! Такава голяма клечка. Искаш да кажеш, че този път не си си използвал хеликоптера?

Ним вече беше започнал да се усмихва, защото му беше пределно ясно накъде бие Дейвид Бърдсонг. Той отговори:

— Нямам личен хеликоптер и днес определено не съм дошъл с никакъв хеликоптер.

— Но понякога използваш хеликоптер, нали?

— Само при специални случаи…

Бърдсонг го отряза:

— Това няма значение! Въпросът беше дали използваш или не хеликоптер?

— Да, използвам.

— Хеликоптер, плащан с труд от събраните пари на консуматорите, които отиват за сметките за газ и електричество?

— Не, тези разходи не се плащат от постъпленията от сметките или поне не директно.