Артър Хейли - Свръхнатоварване

— Не се безпокой, ще измислим нещо — отговори и Урсула.

— И аз се включвам — заяви Ним, — независимо от това, дали ще бъда с костюм или не.

Вечерята, придружена с прекрасно вино и последвана от приятна музика, подейства разпускащо на цялата компания. Ним беше с костюма си, който му бяха донесли съвсем навреме и в доста добро състояние. Заедно с доставката от химическото чистене се появиха репортери и фотографи от „Денвър Поуст“, които искаха да го снимат и да вземат едно кратко интервю.

Малко след това, когато Ним и Дафне седнаха на задната седалка на колата на Търстън, тя стисна ръката му и каза:

— Мисля, че си страхотен! Начина, по който се държиш, и нещата, които правиш… Освен това си и скромен.

Без да знае какво да отговори на това, Ним взе ръката й в своята и продължаваше да я държи, докато си мислеше как ли ще се развият нещата по-късно.

Вече бяха приключили с вечерята Ним и Дафне бяха танцували няколко пъти заедно, като близостта им нарастваше с всеки следващ миг.

В един от моментите, когато те двамата останаха сами на масата, а Търстън и Урсула танцуваха, Ним я попита защо не е потръгнал бракът й.

С откровеност, характерна и за двете сестри, тя му отговори:

— Съпругът ми беше доста по-възрастен от мен. Не си падаше много по секса, пък и рядко му се удаваше да го направи. Имаше и други неща, които не вървяха, но това беше основното.

— Предполагам, че ти не си имала подобни проблеми?

Тя отметна главата си назад и се засмя:

— Интересно, как ли позна?

— Но все пак имате дете.

— Така е. Това беше един от редките случаи, когато той успя. Но съм много щастлива, че имам Кийт. Той вече е почти на две годинки и аз много го обичам. Между другото, ние спим в една стая, но той трудно се буди.

— Независимо от това нямам намерение да идвам в неговата стая.

— Напълно си прав. Просто остави вратата на твоята стая отворена.

След това Ним танцува с Урсула. По време на танца тя му каза поверително:

— Много съм щастлива, че Дафне е тук с нас. Ние с нея винаги сме били близки. Но за едно нещо наистина й завиждам — това е малкият Кийт.

Ним я попита:

— Вие с Търс не сте ли искали деца?

— И двамата искахме и все още искаме. Просто не можем да имаме — гласът на Урсула затрепери, сякаш съжаляваше за тази тема, и Ним не я попита нищо повече.

Но по-късно, когато и двете сестри напуснаха масата за малко, самият Търстън му каза:

— Разбрах, че Урсула ти е казала, че ние не можем да имаме деца.

— Да, каза ми.

— А обясни ли ти защо?

Ним само поклати глава.

— Причината е в мен, не в Урсула. Правили сме хиляди изследвания. Оказа се, че стрелям с халосни патрони и нищо не може да се направи.

— Съжалявам, Търс.

Търстън само сви рамене:

— Предполагам, че човек не може да иска да има всичко. Между нас с Урсула има и много други неща. — Той се замисли за миг, а после продължи. — Мислехме си да осиновим дете, но явно и двамата не сме достатъчно сигурни…

В този момент двете жени се завърнаха и те продължиха да танцуват. Докато танцуваха заедно, Дафне прошепна в ухото на Ним:

— Казвала ли съм ти, че си падам по тебе?

В отговор на думите й ръцете му още по-плътно я обгърнаха. Той започна да си мисли кога най-накрая щяха да се приберат вкъщи.

Бяха се върнали преди около час и половина. Първо Търстън беше закарал детегледачката до тях, а после всички седнаха в гостната да си поговорят, докато Урсула приготвяше чая. След това си казаха лека нощ и си легнаха. В момента Ним почти вече беше заспал.

Събуди се от шума на отваряща се врата, въпреки че я беше оставил открехната, както го бе помолила Дафне. Ним се надигна в леглото си, но не успя да види нищо в тъмнината.

Чу се само шум от стъпки и шумолене на пеньоар, който се сваляше. След това някой отметна завивките и едно топло голо тяло се мушна при него. Едни ръце го обгърнаха, устните намериха неговите в тъмнината. Те бяха податливи и възбуждащи. Ним усети трепета на тялото до него. Ръцете му започнаха да блуждаят по изваяните форми, от устните му се отрони въздишка на удоволствие.

Той прошепна:

— Дафне, скъпа, чаках този миг през целия ден…

В отговор на думите му се чу само сподавен смях. Един пръст се доближи до устните му и го призова към мълчание. Тих глас промълви:

— Млъкни, глупчо! Не съм Дафне, а Урсула.

Шокиран, Ним се освободи от прегръдката й и се изправи. Искаше му се да скочи от леглото, но една ръка го задържа.

— Чуй ме, Ним — каза Урсула с тих глас. — Искам да имам дете. И понеже не мога да го имам от Търс, бих искала да го имам от теб, а не от някой друг.